В Арктика става горещо. През изминалия месец над 70 процента от сушата и морето на север от 60-ия паралел са били по-топли от климатичната норма за периода 1991–2020 г., а за 12 процента от региона това е бил един от трите най-горещи юли в историята. Данните са от базата ERA5 на Европейския център за средносрочни прогнози за времето.
Най-високите температури са регистрирани в Русия. В източната част на Сибир температурите прескочиха 35°C, а в региона Красноярск беше отчетен най-горещият юли от 1969 г. насам. В съседната република Саха (Якутия) термометрите отчетоха над 32°C.
В други части на Северния полярен кръг картина е по-различна – северната част на канадската територия Нунавут и Аляска отчитат по-хладен юли от обичайното. В същото време обаче за Хъдсъновия залив и Гренландско море това е бил най-горещият юли от началото на спътниковите наблюдения през 1979 г.
Третият най-горещ юли в историята
Общата тенденция е категорична: изминалият месец се нарежда на трето място по най-високи температури на повърхността в Арктика от 1950 г. насам. Всичките пет най-горещи години в региона са отчетени след 2010 г.
В последния доклад на Американското метеорологично дружество се посочва, че арктическият регион се затопля близо три пъти по-бързо от средното за планетата.
„Проучванията от последните години показват, че Арктика се затопля много по-бързо от останалата част от Земята поради топенето на морския лед. Ето защо не е изненада, че виждаме рекордно високи температури на тези географски ширини“, обяснява метеорологът Алън Джерард.
Морският лед действа като огледало – то отразява слънчевата светлина и охлажда региона. Колкото повече лед се топи, толкова повече тъмната океанска повърхност абсорбира топлината, което води до още по-бързо топене.
Опасността, скрита под ледовете на Сибир
Екстремните жеги съвпадат и с ново тревожно проучване на учени от Университета в Единбург и Китайската академия на науките.
Изследването разкрива, че зачестилите горски пожари и бързото затопляне ускоряват топенето на пермафроста (вечно замръзналата почва) в Сибир. Това е довело до двойно увеличение на емисиите на метан от региона за периода между 2010 и 2023 г.
Сибирският пермафрост е един от най-големите естествени резервоари на въглерод в света. Когато той се размрази, микроорганизмите в почвата разграждат органичната материя и я превръщат във въглероден диоксид и метан – парников газ, който е десетки пъти по-мощен от CO2 в краткосрочен план.
По-горещите и сухи лета създават идеални условия за продължителни пожари, които не само отделят метан директно, но и действат като „ускорител“ за размразяването на дълбоките почвени слоеве.
„На път сме да спрем нарастването на емисиите на метан от изкопаеми горива, но обратната връзка от природните системи расте неочаквано бързо. Това ни тласка към провал на Парижкото споразумение за климата. Навлизаме в опасни времена“, предупреждава д-р Юън Нисбет от лондонския университет „Роял Холоуей“.
