Д етската рисунка е чудесен помощник в терапевтичния процес или в изготвянето на психологическа оценка. Основната причина за това е, че на листа излизат усещания, емоции и чувства, които детето не е способно да изрази и определи в разговор и осъзнато споделяне.
Освен в професионално направление, рисунката на нашето дете може да бъде много буквален ориентир за усещането му в света и средата, в която расте. Особено полезна е, когато става въпрос за по-труден период – стартиране на детска градина, започване на училище, раждане на братче или сестриче или друга промяна в семейството.
Информацията, която можем да получим само от няколко рисунки, може да се окаже безценна в разбирането на света и начина, по който малкият човек се чувства в него, разказва арт терапевтът, организационен психолог и поведенчески консултант Ивета Рангелова говорим в новия епизод на „Ох, на мама! Podcast”.
Едновременно с това обаче е нужно да имаме предвид, че рисунката е моментно отражение на емоциите и интересите на детето. Именно заради това можем да говорим за значими сигнали в посланието, което виждаме на листа, едва тогава, когато тези знаци се превърнат в тенденция или постоянно присъстващи във всяка рисунка за по-дълъг период от време.
Размер и място на фигурите
В психология на изкуството има определени насоки за това каква информация ни дава детската рисунка. Особено важни са две неща - размерът на фигурите и мястото, което заемат на листа.
Най-общо можем да кажем, че когато основната фигура е в центъра на листа, това е знак, че детето усеща увереност и хармония във връзката си със заобикалящия го свят. Когато рисува себе си е особено показателно къде се позиционира и с какъв размер е собственият му образ. Това разкрива колко значимо се чувства и как се възприема спрямо останалите.
Ако самото то се рисува много по-голямо от останалите фигури, това може да бъде знак за липса на авторитети в живота му. Децата имат така наречения "здрав егоизъм" в първите години от живота си, който ги поставя на първо място в техните представи. И това е изключително здравословно да бъде така в този период. Но понякога това усещане се развива в крайност и е нужно да бъде работено в тази посока, за да се поставят здравословни за детето граници.
В обратните случаи, когато собственият образ е много изместен от центъра или силно умален като размер спрямо другите обекти – това говори за усещане за малоценност или отхвърляне от средата, в която се намира. И отново да напомним, тези знаци са притеснителни, когато са в постоянна повтаряемост. Ако се появяват от време на време, не бива да се притесняваме, а да погледнем креативно дори в анализа на детската рисунка.
Полезно е да се запитаме - има ли нещо, което в момента би могло да влияе на детето ми да се чувства така?
Относно разположението на листа има още няколко любопитни насоки в анализа на детската рисунка. Когато се заема предимно горната част на листа това разкрива мечтателност, склонност за откъсване от реалността и уверено преследване на собствените цели.
Долната част на листа показва много активно рационално мислене, а също и стремеж към сигурност. Лявата част е запазена за артистичните натури, но също и интровертните нагласи, по-затворените хора. Там е и мястото, което разкрива желанието на рисуващия да избягва конфликтите. Дясната част на листа е показател за екстровертна нагласа, за свободно общуване с околните, а също и за склонност към повече избухливост.
В рисунката на семейството се вижда буквално какви усещания поражда то в детето. Близостта на фигурите говори за хармонични взаимоотношения. Размерът на фигурите показва най-често значимостта на отделните членове. По-големите фигури са в по-тясна и значима връзка към момента с детето.
В анализа можем да си зададем следните въпроси и да разтълкуваме какво ни показват фигурите на листа.
• Дали членовете на семейството са еднотипни или някой се отличава като образ?
• Дали децата са около родителите или са застанали между тях?
• Дали има разделени на „отбори“ коалиции в семейството, което е отразено и на листа?
Това е добра посока за работа в цялата семейна среда. Когато имаме трудности в преминаването на определен етап от живота си или във възпитанието на детето си – можем винаги да си помогнем с една игра „Да нарисуваме нашето семейство?“.
Информацията, която откриваме в рисунката на децата си, е много полезна за нас като родите. Тя ни дава буквални знаци, от които понякога имаме нужда, за да правим най-удовлетворяващите избори за нас и нашето дете.
