П рез 1986 г. двама братя от Лахор, Пакистан, създават "Брейн" (Brain/Мозък) – компютърният вирус, който неволно подлудява студенти в САЩ, разпространява се като горски пожар и завинаги променя света, полагайки началото на ерата на антивирусния софтуер. Всъщност вирусът не е злонамерен, не краде или унищожава данни, а е форма на защита на авторското право - ако някой копира дискетата без да плати, получава пълния софтуер, заедно с "Брейн". Създателите му оставят имената си и адреса си, за да може потребителите да се свържат с тях за "ваксинация" и да има контрол над разпространението му.
Късно една зимна нощ се разнесъл първият телефонен разговор. Журналистка, работеща за университетско списание в Маями, Флорида, искала да научи за пакостлива компютърна програма, която подлудявала студентите, предаде TRT World.
„Здравейте, мога ли да говоря с Амджад или Басит Алви?“, попитала тя. Американският ѝ акцент и фактът, че Амджад, който вдигнал телефона, бил полузаспал, затруднили разговора.
„Моят английски не е много добър“, казва Амджад. Отнело му известно време да осъзнае, че тя говори за код, който той и по-малкият му брат Басит били написали няколко месеца по-рано за операционната система Microsoft.
„Как, по дяволите, е попаднала на това?“, зачудил се той.
Този телефонен разговор се състоял през 1986 г., когато Амджад бил на 24 години и все още живеел с родителите си в Лахор, Пакистан.
Била е епоха, преди интернет да стане това, което познаваме днес. Връзките между компютрите били до голяма степен ограничени до учени и няколко изследователски организации в Съединените щати, Европа и Япония.
The First Computer Virus Epidemic for IBM PC Turns 40 Years Old
— cicada (@qooimi) January 21, 2026
On January 19, 1986, brothers Basit and Amjad Alvi from Pakistan created the Brain virus, widely recognized as the first PC virus to spread globally beyond its developers' environment.
The Alvi brothers developed… pic.twitter.com/lOL9XpPY9E
Повечето персонални компютри IBM работеха с MS-DOS и данните се съхраняваха на 13-сантиметрови дискети, които можеха да съхраняват 160 килобайта файлове. На една такава дискета Амджад е копирал „Brain Virus“ или "Пакистанския мозък", който се превърна в първата вирусна компютърна зараза, която светът е виждал.
По някакъв начин копие от тази дискета попаднало в Съединените щати и десетки други държави.
Саморазмножаващият се вирус, който автоматично се копира върху дисковете, се разпространява като горски пожар. Студенти го откриха на дискове в университетите на Питсбърг, Пенсилвания, Делауеър и Университета Джордж Вашингтон.
Той забави системите на вестник "Providence Journal-Bulletin" и се появи в търговски терминали в Хонконг. Потребителите го откриха на личните си компютри на места чак до Австралия. Някои оценки предполагат, че между 1986 и 1989 г. вирусът „Брейн“ е засегнал повече от 100 000 компютъра – 10 000 от тях само в Университета Джорджтаун във Вашингтон.
Всички знаеха името на виновника, защото Амджад беше поставил своя адрес и телефонен номер между кода, заедно със следното съобщение: „ДОБРЕ ДОШЛИ В ПОДЗЕМИЕТО...Пазете се от този вирус...Свържете се с нас за ваксинация.“
„Брейн“ беше доброкачествен вирус, тъй като не беше написан, за да изтрива данни или да поврежда хардуер. Въпреки това, в рамките на няколко месеца той отвори шлюзовете за по-нови варианти и имитатори, които приложиха същата логика като тази на Амджад, за да проникнат в компютрите и да причинят широкоразпространени щети.
Вирусните компютърни инфекции скочиха десетократно от 3000 през първите два месеца на 1988 г. до около 30 000 през последните два месеца, отбеляза по това време базирана в САЩ софтуерна търговска организация.
„Просто си показвахме уменията един на друг и се опитвахме да идентифицираме уязвимости в DOS системата. Не мислех, че ще стане толкова голямо“, казва Амджад.
Но стана голямо. През септември 1988 г. братя Алви бяха представени в корица на списание Time, а техноисториците все още смятат техния вирус за един от най-сложните за времето си.
Did you know?💡
— Update Unfolded (@UnfoldedUpdate) February 17, 2025
The first-ever computer virus was created in 1986 and was called "Brain" by its Pakistani creators, Basit and Amjad Farooq Alvi. It was originally designed to protect their medical software from piracy, but it unintentionally became the first-known computer virus… pic.twitter.com/UMfmXCT80X
Нито една история на компютърните вируси не е пълна без споменаването на Пакистанския мозък. Именно "Брейн" даде идеята на някои програмисти да напишат първия антивирусен софтуер.
Сред хората, които били смаяни от новостта на кода му, бил софтуерният инженер Джон МакАфий, ексцентричният американски милионер и гуру на антивирусната индустрия. И той нарекъл братята Алви гении.
„Прочетох една история в "San Jose Mercury News" и си казах „как, по дяволите, са го направили?““
„Никой никога не се беше сетил да използва софтуер, който да действа като вируси. Това е гениална идея“, каза той пред TRT World в скорошно интервю по Skype.
МакАфий, който по това време управлявал компютърна фирма "Интерпат" (Interpath), изучил "Брейн" и написал програма за борба с него.
„Публикувах го на моя електронен бюлетин и две седмици по-късно имах милион потребители.“
Така се роди прочутият "МакАфий" (McAfee), първият комерсиален антивирусен софтуер.
Но как двама пакистанци от Лахор, са стигнали до идеята изобщо? Как млад мъж без формално образование по информационни технологии и без ментор, който да го ръководи, е измислил сложен процес за незабележимо проникване в компютри?
Момчето, което пропускаше училище
Когато е време за забавление, повечето момчета в Лахор се качват на покривите си, за да пускат хвърчила. Други излизат да играят най-популярния спорт в Пакистан – уличен крикет. Амджад Алви обаче оставал в стаята си и си играел с електронни джаджи.
Роден през 1962 г. в семейство със средни доходи, Амджад е второто най-малко от шестте деца на Мохамед Фарук Алви. Старши Алви е бил лекар, който от ранна възраст е насърчавал децата си да четат книги и списания.
„Баща ми искаше да стана пилот-изтребител. Когато бях на 10 години, той ми купи две книги. Едната беше за самолети, а другата за електронни експерименти. Просто се запалих по електрониката“, обяснява Алви.
Той ясно си спомня първия път, когато е взел детайли и скици от книга с инструкции, за да сглоби радио.
„Трябваше намотка, ганг-кондензатор, диод и слушалка. Не му трябваше батерия. Просто го свързваш към земя, прикрепяш дълга антена и то улавя местни предавания“, каза той пред TRT World.
„Същото нещо са правили военнопленниците по време на Втората световна война, за да знаят какво се случва отвън.“
От импровизирани радия, Амджад преминал към експерименти с уоки-токита и музикални синтезатори, които включвали използването на транзистори.
„OC-72. Все още помня номера на транзистора. Намирането на компоненти не винаги беше лесно.“
Често след училище той се скитал из тесните улички на пазара "Хол Маркет" в Лахор, където десетки магазини продавали части, вариращи от кондензатори до електрически прекъсвачи.
През 70-те години на миналия век било трудно да се намерят електронни части и още по-трудно да се сдобиеш с правилните ръководства за инструкции. Именно тук братята Алви имали късмет.
Те имали членство в библиотеката на Британския съвет – инициатива на Обединеното кралство за разпространение на образование предимно в развиващите се страни. Това дало на Амджад достъп до списания като "Wireless World" и "Practical Electronics".
„Не ви позволяваха да взема нищо от библиотеката вкъщи. Прекарвах часове в преписване на описанията и чертежите.“
Често пропускал училище, за да отиде в библиотеката. „Това не се понрави на родителите ми, след като разбраха. Забраниха ми да посещавам библиотеката за известно време.“
По собствените му думи, Амджад бил „винаги студент от трети клас“ и се провалил на изпит по висша математика в колежа. Методът, който използвал за решаване на интегрален проблем, не се понравил на неговия оценител. Не че не знаел отговора, просто го направил по друг начин.
От студентите се е очаквало да решат въпроса въз основа на стандартния учебник. Амджад се е позовал на справочник от американска книга, на която се е натъкнал в библиотеката.
Защо иначе би се провалил, чудеше се той. В крайна сметка, той никога не забрави своята учителка от пети клас в училище "Сейнт Андрюс", г-ца Бенджамин, която казала на класа в първия им ден: „Математиката е майката на всички науки.“
Ако знаеше това, ако знаеше логиката, която стои зад решаването на даден проблем, ако сам беше научил за електронните схеми и също така имаше компютър, тогава възможностите за създаване на неща бяха безкрайни, казва той.
„Разбирате ли какво имам предвид? С ограничени ресурси в Пакистан, където е трудно да се сдобиете с компоненти, ако имате компютър и малко въображение, можете да направите всичко.“
Любов от пръв поглед
Амджад в крайна сметка завърши магистърска степен по физика от Университета на Пенджаб. Но след като прочете всичко за компютрите от всички списания, до които можа да се добере, той се влюби в машините.
В началото на 80-те години той се натъкнал на реклама във вестник за местен дистрибутор, който продавал компютри Sinclair.
Sinclair ZX80 беше пуснат на пазара през 1980 г. от британска компания, "Science of Cambridge". Въпреки че не беше първият персонален компютър и дразнеше потребителите с проблемите си с дисплея, той се предлагаше на цена от 99 паунда или около 230 долара – най-евтиният персонален компютър, появил се на пазара.
„Това беше първият ми компютър. Хубавото при него беше, че се продаваше като комплект за сглобяване. Така можеше да научиш всички тънкости на компютъра“, казва Амджад.
Подобно на други места по света, персонални компютри като IBM, Commodore 64, RadioShack и Atari бавно ставаха обичайни в Пакистан. И все пак имаше само шепа техници, които знаеха как да ги ремонтират.
Там Амджад приложи своите електронни познания и си извоюва ниша на пазара. Той отвори импровизиран магазин за ремонт на компютри в помещенията на клиниката на баща си в средата на 80-те години. Бизнесът беше кръстен "Brain Services".
„Ето как се появи името“, казва Басит, който по това време е бил на 17 години.
Много скоро дистрибуторите на Sinclair и други марки насочваха повредени компютри към Амджад. „Все още пазя дневниците – записа на компютрите, които съм обслужвал. Спечелих добри пари от това.“
През годините, макар историята на вируса "Брейн" да е била разказвана многократно, разказът е пропускал някои ключови моменти. Амджад е бил пионер в ключови разработки, свързани с ИТ, в Пакистан.
През 1987 г. той създава магазин в Сингапур, за да купува монитори, захранващи блокове, процесори и дънни платки от различни компании и ги сглобява като клонинги, превръщайки "Брейн" сред първите доставчици на персонализирани компютри.
Наличието на клонинги помогна на много хора да си купят първите компютри, тъй като те струваха много по-малко от маркови машини, които бяха недостъпни за много пакистанци.
По пътя Амджад усъвършенствал своите умения за програмиране, четейки все по-напреднали книги и статии в професионални списания, предимно за работа с математически функции.
Първата програма, която му донесе пари, беше предназначена за преобразуване на измервателни единици. Бижутери и златари в Лахор разполагаха с електронни везни, които показваха теглото в грамове и милиграми. Но в ежедневните си сделки те разчитаха на индийски единици като тола, рати и маша.
„Не аз проектирах системата. Взех идеята отнякъде и след това сам изградих електронния интерфейс, включително порта и всичко останало“, каза той.
В началото на 90-те години "Brain Services" се превърна в "Brain NET". Амджад, Басит и по-големият им брат Шахид инвестираха всичко, което имаха, за да разширят предприятието. Очевидният преход беше към Bulletin Board Services, които бяха нещо като онлайн общност преди появата на World Wide Web.
По същото време те въведоха и първата в Пакистан услуга за електронна поща. Потенциалните клиенти обаче, които бяха предимно собственици на фабрики, бяха доволни от факс машините.
„Нашите клиенти често казваха: „Не е необходимо да изпращаме никаква кореспонденция извън страната, така че защо да се занимаваме с имейл?“ Така че ние изградихме сървъри и възли във всички големи градове и положихме вътрешна комуникационна инфраструктура. Работеше“, казва Амджад.
"Brain Net" в крайна сметка ще стане един от първите доставчици на интернет услуги в Пакистан.
Но това, с което Амджад е запомнен, е компютърният вирус.
Създаването на вируса
Все още няма окончателно решение на въпроса кой е написал първия компютърен вирус.
Повечето изследователи твърдят, че това е Ричард Скрента, който през 1982 г., като 15-годишен гимназист, е подвел приятелите си с "Elk Cloner" – вероятно първата саморепликираща се програма.
"Elk Cloner" се разпространяваше чрез дискове за игри, които Скрента, който сега е технологичен предприемач, даваше назаем на приятелите си. Той забавяше техните Apple II или внезапно изключваше системите.
Терминът „вирус“ е измислен година по-късно, през 1983 г., от професор Лен Адълман за програма, която неговият студент Фред Коен е написал.
Коен демонстрира възможността на своя код на конференция по сигурност в Пенсилвания. Този вирус, който можеше да се разпространява чрез електронни табла, успя да даде на Коен контрол над мейнфрейм компютър за минути. Неговият експеримент е добре документиран.
Има също така Creeper и известната игра Core War от средата на 70-те години, която е била прочуто представена в Scientific American и е дала на света поглед върху това, което могат да правят злонамерените програми.
Подобно на кристалното радио и програмата за единици, Амджад казва, че е взел концепцията за тайно вмъкване на код в компютър от други програмисти и я е променил малко.
В края на 60-те години студенти от Масачузетския технологичен институт написаха компютърна програма, която нарекоха „Бисквитката“. Потребителите на компютри ще бъдат прекъсвани от думата „бисквитка“, която продължаваше да мига на екрана им, докато не въведете думата „бисквитка“, за да изчезне.
Амджад казва, че преди да напише "Брейн", той и някои от приятелите му са модифицирали "Бисквитката" в програма, която разказвала истории, ако компютърът е бил оставен бездействащ за няколко минути.
Ако една програма може да работи във фонов режим по този начин, тогава защо да не я използваме като безвреден вирус, попитал се той.
„Първоначално DOS не даваше възможност за многозадачност. След това включиха нова процедура в кода, наречена Terminate and Stay Resident (Прекратяване и оставане в паметта), която по същество позволяваше да прехвърлиш програма във фонов режим и да я върнеш, без да я прекратяваш“, каза Амджад.
„Брейн“ беше вирус за BOOT сектор и се зареждаше в компютъра от заразената дискета, когато той се включваше – без потребителят изобщо да разбере.
Това, което правеше "Брейн" уникален, беше способността му да се зарежда в компютъра още преди операционната система.
„Той беше смятан за сложен за времето си поради използването на преместване на буут сектора, вместо презаписване, и чрез маркиране на преместения буут сектор като недостъпен на дискетата“, каза Джийн Спадафорд, експерт по киберсигурност, пред TRT World.
„Брейн“ в оригиналната си форма не е бил предназначен да изтрива данни или дори да забавя машините. Това е бил просто начин за Амджад и брат му да следят кой използва техния софтуер.
„Една неправителствена организация искаше да напишем програма за управление на пациенти. Но ни плащаха много малко. Затова копирах „Брейн“ на тяхната дискета и изрично им казах да не я дават на никого“, казва Амджад.
Въпреки неговото предупреждение заразената дискета очевидно е била споделена, копирана и вирусът е започнал да се движи и да живее собствен живот.
„Брейн“ бързо беше последван от много по-смъртоносни програми и братята Алви продължиха да се фокусират върху своите интернет услуги и телекомуникационни приложения.
МакАфий не вярва, че "Елк Клонър" или вирусът на Коен са били първите. Той спечелил състояние от "МакАфий Антивирус" и се е оценявал на 100 милиона долара преди финансовия срив от 2007 г.
Той е направил много през годините – построил е имения в САЩ, опитал се е да създаде естествени антибиотици, управлявал е фирма за киберсигурност и се е впуснал в бизнеса с криптовалути.
Но възгледът му за „Брейн“ не се е променил.
„Първият вирус беше пакистанският "Брейн". Повярвайте ми. Преди това нямаше вируси. Думата дори не беше измислена. Никой не го обсъждаше, не пишеше за него или не го обмисляше. Това не беше идея, която можеше да ви дойде на ум, ако не я бяхте виждали.“
