„Програмирани“ ли са хората да мразят?

О мразата е мощна отрицателна емоция, но и дума, която лесно може да се каже.

Например, много от нас твърдят, че мразят известни личности - като политиците.

Защо обаче хората изпитват омраза?

Речникът на Merriam-Webster определя омразата като едно от следните:

• интензивна враждебност и омраза, обикновено произтичащи от страх, гняв или чувство за нараняване
• изключителна неприязън или отвращение
• систематичен и особено политически експлоатиран израз на омраза.

В статия от 2018 г. проф. Агнета Фишер от Амстердамския университет и нейните съавтори описват омразата като „най-разрушителното емоционално явление в историята на човешката природа“.

Но знаем ли наистина какво е то?

Същата статия изброява други начини, по които е описана омразата: емоционално отношение, синдром, форма на генерализиран гняв, обобщена оценка, нормативна преценка, мотив за обезценяване на другите или просто емоция.

Говорейки пред Medical News Today, Лий Чембърс, психолог и основател на "Essentialise Workplace Wellbeing", отбелязва, че:

„Омразата е доста ясна емоция, тъй като е дългосрочна. Това не е непосредствена остра емоция като гняв или тъга."

Омразата като емоция

Според д-р Ребека Сакс омразата споделя характеристики с други негативни емоции като гняв, презрение и отвращение. Тя се различава от тях по това, че се фокусира върху вродената природа, мотивите и характеристиките на целта.

„Враждебно чувство към друг човек или група, което се състои от злоба, отвращение и желание на човек да нарани или дори да унищожи обекта на омраза“, казва тя.

Д-р Сакс разглежда омразата като част на човешката склонност за формиране на групи - "ние" (групата) срещу "тях" (тези извън групата).

В рамките на групата членовете се координират и си сътрудничат, показвайки алтруизъм - поведение, което е от полза за другите. Членовете на вътрешната група също си сътрудничат и проявяват алтруизъм към тези от външната група, но само когато ресурсите са в изобилие.

Ако ресурсите са застрашени, сътрудничеството се ограничава до членовете на групата. При екстремни обстоятелства тенденцията за сътрудничество в групата може да се превърне в активна омраза към външната група.

Тази тенденция често се използва по време на война: лидерите ще изберат външна група - враг, върху който вътрешната група може да съсредоточи своята омраза.

Неврологичната основа на омразата

Проучване от 2008 г. изследва чрез ЯМР скенер кои области на мозъка се активират, когато участниците разглеждат снимки на „мразени“ субекти.

Участниците разглеждали снимки на хора, които мразят, и хора, към които изпитват неутрални чувства. При гледане на различните снимки се активирали различни области в мозъка. Омразата на участниците към субектите била оценявана и с помощта на въпросник преди сканирането.

Когато участниците гледали омразно лице, няколко области на мозъка се активирали: медиалната предна гънка, десният путамен, премоторната кора, фронталният лоб и медиалната инсула. Колкото по-голяма е докладваната омраза, толкова повече тези зони са били активирани.

Изследователите отбелязали, че този модел на активиране е различен от този на други тясно свързани емоции като страх, гняв, агресия и опасност. Те стигнали до заключението, че „въпреки че тези чувства могат да представляват част от поведението, което е резултат от омраза, невронните пътища на омразата са различни“.

Чембърс коментира констатациите от това проучване: „Омразата активира зони на фронталната кора, които са свързани с това как ще реагирате, като ви подготвят за действие."

Интересното е, че моделите за омраза споделят две области с модела за романтична любов.

Може ли това да обясни защо любовта и омразата са толкова тясно свързани?

Това проучване отбелязва ключова разлика между активирането на любовта и омразата в мозъчната кора. В любовта се деактивират големите области, свързани с преценка и разсъждение.

При омразата само малка част от фронталната кора е деактивирана.

Друго проучване, разглеждащо дали членовете на една група извличат удоволствие от нещастието на друга група, установи, че вентралният стратиум се активира по време на неуспех от членовете на другата група.

Вентралният стриатум е област от мозъка, свързана с награждването. Така че негативните мисли или действия, като омразата, могат да доведат до "нараждаване".

Омраза и борба

Дехуманизирането на врага е често срещана тактика във войната. Дехуманизацията свежда хората до статуса на животни или машини и следователно те стават неподчинени на нормалните морални правила.

Това е добре познат метод за убеждаване на войниците да убиват безразборно, когато нахлуват в държава. Като характеризират врага като достоен за омраза и презрение, лидерите могат да се опитат да оправдаят действията си.

Насилието, основано на омраза, може да доведе до трайна травма между поколенията, сочат изследвания. И все пак може да е по-лесно да се насърчават омразни действия, отколкото да се предотвратяват.

Чембърс отбелязва също, че избягването на омразата по време на война е трудно.

Онлайн омраза

Напоследък има много фокус върху онлайн омразата. Преглед от 2021 г. концептуализира онлайн речта на омразата като „използване на насилствен, агресивен или обиден език, фокусиран върху конкретна група хора“. Tя често има расистки, сексистки или хомофобски характер.

Онлайн омразата се свързва и с изолацията, породена от пандемията COVID-19 - доклад от благотворителната организация на Обединеното кралство "Ditch the Label" установи, че онлайн речта на омразата в Съединените щати и Обединеното кралство се е увеличила с 38% по време на изолацията през първите месеци на пандемията COVID-19.

Притеснително е, че докладът също така отбелязва, че както в САЩ, така и в Обединеното кралство, докладвани случаи на престъпления от омраза са свързани с увеличаването на онлайн речта на омразата.

Намаляване на омразата

В изследванията няма много консенсус относно омразата. Изследователите дори не могат да се споразумеят за опредение. И така, как можем да се борим с омразата тогава?

Американската психологическа асоциация казва, че отговорните за престъпленията от омраза често показват високо ниво на агресия и антисоциално поведение, въпреки че рядко са диагностицирани като страдащи от психично заболяване.

Те са склонни да се насочат към групи, за които знаят малко, но това, което мислят, че знаят за тези групи, не им харесва. Икономическите фактори сами по себе си рядко водят до престъпления от омраза, но те могат да бъдат използвани от определени хора за засилване на негодуванието срещу малцинствените групи.

Друг основен двигател на престъпленията от омраза са свързани с културната идентичност, водещи до предразсъдъци срещу друга група. Може би по-доброто познаване на тази група може да смекчи тази омраза.

Тази идея е подкрепена от мета-анализ на проучвания, показващи, че контактът между различни групи може да намали предразсъдъците, които често са предшественик на омразата.

Чембърс твърди, че за да смекчим омразата, първо трябва да я разберем и да открием къде се крие проблемът: „Тъй като това е важен проблем в нашето общество, трябва да продължим да се опитваме да го разбираме. Трябва да разберем какво е това и какво може да стане."

Той обаче добави известно успокоение: „Много хора имат способността да мразят, но това е по-рядко, отколкото можем да си помислим.“