В петък на Светлата (следвеликденска) седмица се почита празникът Живоприемен източник в чест на света Богородица. Той е установен, за да не остане непочетена по време на пасхалните дни и тази, която стана майка на въплътилия се Божи Син - възкръсналия Спасител на света.
Имен ден празнуват: Жива, Живка, Живко, Жишо, Зоя
Името на празника е старинен превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград.
Този район сега е зает от обширен гробищен комплекс, предимно мюсюлмански, но около самия извор Живоприемен източник има християнско гробище. Изворът е останал на около два метра под терена и в него плуват малки златни рибки, затова мястото и околността от векове носят турското название Балъклъ - "рибно (място)".
Има две древни легенди за появата на това название.
Те отнасят появата на свещеното място към V или VI век, съответно към времето на различни императори. По-известното сказание говори за Лъв I Тракиец. Когато отивал като обикновен войник в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора.
След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледнал и предсказал на воина,
че ще стане император и ще построи църква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а постепенно празникът станал известен и почитан по целия православен свят.
Свещеномъченик Януарий живял в края на III и началото на IV век.
Бил образован християнин и станал епископ на италийската област Кампания с главен град Неапол. По време на гоненията срещу християните от император Диоклетиан, епископ Януарий и клириците - Прокул, Сосий, Фавст, Дизидерий, Евтихий и Акутий, били заловени, измъчвани и накрая обезглавени в 305 г., недалече от крайбрежния град Поцуоли.
