Н а 4 януари Българската православна църква почита паметта на седемдесетте апостоли на Иисус Христос и Свети Онуфрий.
Освен дванадесетте апостоли Иисус Христос имал и други седемдесет апостоли, които също изпращал на проповед, още докато бил с тях на земята.
След възкресението Му заедно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по целия свят да проповядват учението на своя Учител и Господ. Според преданието някои от седемдесетте апостоли стигнали и до днешните български земи.
Навсякъде те проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, с търпение, кротост и дела на християнска любов. С Божията сила тези апостоли вършили много чудеса сред хората. Някои от тях пострадали заради вярата си в Иисус Христос, а други доживели дълбока старост и в мир предали духа си на Бога.
Свети Онуфрий е роден в Габрово през 1786 г. Казвал се Матей. Като юноша за някакво непослушание той бил наказан от баща си и безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Наистина после се разкаял, но тези думи продължавали да тежат на съвестта му.
А в подобни случаи турците веднага извършвали обреда на мохамеданското обрязване над този, който е дал такова обещание. За да не станело това, родителите му го изпратили далече от Габрово и Матей отишъл в Света гора. Приел монашество с името Манасий в Хилендарския манастир, който по онова време бил населен предимно с българи.
Подвизавал се усърдно и строго, но не намирал душевен покой. Като научил, че редица християни, а и монаси от Атон в онези години пострадали за вярата си от мюсюлманите, Манасий замислил същия подвиг. Приел велика монашеска схима с името Онуфрий и отишъл на остров Хиос, където публично похулил исляма.
Изправен пред съдията, Онуфрийи заявил, че е християнин и макар някога да е обещал да стане мохамеданин, отхвърля тази вяра като лъжлива. Затова бил обезглавен на 4 януари 1818 г. Житието му било съставено на Атон.
