Д ългогодишното схващане за човешката еволюция като разклонено дърво може да се окаже погрешно. Ново проучване показва, че различните древни човешки видове не само са съществували съвместно, но и са се кръстосвали активно, според изследване, публикувано в списание Nature.
Древните протеини разкриват това, което ДНК вече не може
Тъй като ДНК във фосилни останки, по-стари от около 100 000 години, обикновено е твърде разградена за анализ, изследователите са се обърнали към техника, известна като палеопротеомика.
Палеопротеомиката е клон на молекулярната биология и палеонтологията, който проучва древни протеини, запазени във фосили, кости, зъби или фрагменти от черепи. Тъй като протеините оцеляват много по-дълго от ДНК, те могат да помогнат на учените да възстановят еволюцията, диетата и заболяванията на изчезнали организми.
Изследователите са извлекли древни протеини от емайла на шест зъба от Homo erectus, намерени в три археологически обекта в Китай: Чоукоудиен (където са открити известните фосили на „Пекинския човек“), Хесиан и Сунджиадун. Образците са на възраст приблизително 400 000 години.
Екипът обяснява, че зъбният емайл е най-твърдата тъкан в човешкото тяло, което позволява на протеините да оцелеят много по-дълго от генетичния материал.
Изследването установи, че:
- Всичките шест проби съдържат уникална аминокиселинна вариация, потвърждаваща, че принадлежат към източноазиатска популация на Homo erectus.
- Втора протеинова вариация се споделя както от Homo erectus, така и от Денисовия човек (архаичната група хора).
- Същият протеинов маркер все още се открива в съвременните популации, появявайки се при до 21% от хората във Филипините и при около 1% от хората в Индия.
Как е предадено това генетично наследство?
Най-вероятният сценарий включва постепенен процес, известен като интрогресия – трансфер на генетичен материал от един вид към друг чрез кръстосване.
Според изследователите, източноазиатските популации на Homo erectus са предали този генетичен вариант на Денисовия човек по време на многократни епизоди на кръстосване. По-късно Денисовите хора са го предали на предците на днешните хора, живеещи в Югоизточна Азия и Океания.
Това разкритие показва, че Homo erectus не е бил еволюционна задънена улица. Вместо това, малки молекулярни следи директно свързват фосилните зъби на Пекинския човек с ДНК-то на днес живеещите хора.
Какво означава това за човешката еволюция
Изследователите твърдят, че кръстосването между древните човешки видове е било правило, а не изключение. Днес хората, живеещи извън Африка, носят около 2% неандерталска ДНК, докато папуасите и коренните австралийци притежават допълнително от 2% до 5% произход от Денисовия човек.
В резултат на това много учени се отдалечават от описанието на човешката еволюция като разклонено „дърво“. Вместо това те смятат, че тя се представя по-точно като река с много ръкави – постоянно разделящи се, съединяващи се отново и разменящи генетичен материал по пътя си.
Добави ни в предпочитани източници в Google
