Б ермудският триъгълник е една от най-мистериозните загадки на Земята, останала неразрешена и до днес. Историите за липсващи кораби, изгубени самолети и необясними изчезвания продължават да вълнуват хората, въпреки че науката ги обяснява с природни сили и човешки грешки. Интересното е, че подобно явление съществува и над нашата планета – не с изчезващи обекти, а с реална опасност за сателити и астронавти.
Това място е известно като „Бермудския триъгълник в Космоса“ – Южноатлантическата аномалия (South Atlantic Anomaly, SAA). Това е обширен регион над Земята, простиращ се от Чили до Зимбабве, където магнитното поле на планетата е необичайно слабо. Макар че космическите апарати не изчезват мистериозно тук, рискът е голям – сателитите, преминаващи през тази зона, са изложени на повишена радиация, което може да доведе до повреди, системни откази и дори пълно унищожение на техниката.
С напредването на космическите изследвания разбирането на тази аномалия става все по-важно. SAA представлява реална опасност за нарастващия брой сателити и пилотирани мисии около Земята. Учени и инженери постоянно я наблюдават и търсят начини да минимизират ефектите ѝ.
Какво представлява Южноатлантическата аномалия?
SAA се намира там, където вътрешният радиационен пояс на Ван Алън се доближава най-близо до Земята. Това води до зона с интензивна радиация, която прави космическите апарати уязвими към заредени частици от Слънцето. За разлика от други места, където магнитното поле на Земята отклонява тези частици, тук те достигат опасно близо – на около 200 км от повърхността. Това повишено излагане води до сериозни смущения.
По думите на професора по геофизика Джон Тардуно от Университета в Рочестър: „Ниската интензивност на геомагнитното поле увеличава уязвимостта на сателитите към енергийни частици до степен, че може да се стигне до повреда на апаратурата, докато преминават през зоната.“
Сателитите често се поставят в защитен режим, когато преминават през SAA. Например, космическият телескоп „Хъбъл“ преминава през аномалията около 10 пъти дневно и не може да събира данни през този период – което е близо 15% от оперативното му време.
Каква е причината за тази аномалия?
Произходът на аномалията се намира дълбоко в Земята. Обратен поток под Африка отслабва магнитното поле в този регион. „Под Африка, на границата между ядрото и мантията, полето е обърнато“, обяснява Тардуно. „Именно този участък изглежда причинява по-голямата част от слабото поле и SAA.“
Аномалията бавно се измества на запад и се разделя на две. Мисии на NASA, като Ionospheric Connection Explorer, наблюдават тези промени, за да могат по-добре да прогнозират и защитават бъдещите мисии. С развитието на космическите технологии и зависимостта от електроника, SAA представлява все по-голям риск. Инциденти като провала на японския сателит Hitomi на стойност 273 милиона долара показват колко сериозни могат да бъдат последствията, ако космически апарат попадне в тази зона неподготвен.
