В ъпреки всички щети, които нанесе пожарът в Нотр Дам през 2019 г., той предостави на археолозите в Париж уникалната възможност да надникнат в историята на забележителността.
Части от прочутата катедрала, които са били скрити в продължение на векове, сега се разглобяват и сглобяват отново, предоставяйки прозорец към архитектурните нововъведения, които някога са направили тази 32-метрова сграда най-високата катедрала в своята епоха. Оказва се, че тази височина до голяма степен се дължи на желязото, което преминава през вените на величествената структура.
Археолозите са открили хиляди метални скоби в различни части на катедралата, някои от които датират от началото на 60-те години на XIX век.
Находките показват, че широкото използване на желязо в зидарията не е толкова модерно, колкото експертите някога са предполагали. Средновековните строители, работили по Нотр Дам, са използвали архитектурната техника много преди реставрационните работи да започнат през XIX век.
Notr Dam#mojafotka #sećanja #NotreDame #Paris pic.twitter.com/5DWCLh9nyL
— Srećko Lj. Trotter (@LovelyJubbly971) March 18, 2021
"Нотр Дам" сега безспорно е първата известна готическа катедрала, в която масово е използвано желязо за свързване на камъни като подходящ строителен материал", заключават археолозите, работещи в Париж.
Екипът изчислява, че железните скоби, открити в Нотр Дам, са проектирани до две десетилетия преди построяването на френската катедрала в Соасон и четири десетилетия преди появата на катедралата в Бурж. Досега и двете тези готически сгради се смятаха за първите примери на системна желязна зидария.
Архитектът, който първоначално е отговарял за строежа на Нотр Дам, очевидно е бил напред в играта. Изглежда, че той е използвал широко железни арматури за свързване на камъните. Тези здрави скоби са открити по пода на трибуните на катедралата и по извивките на многобройните ѝ арки.
"Тази метална решетка, инстaлирана през първите етапи на строителството, трябва да се тълкува като новаторско укрепване на напречните ребра на външната амбулатория, достигаща височина от почти 11 м, които е трябвало да се поддържат без никаква вътрешна опора..." , пишат изследователите.
"Докато в други сгради са използвани дървени свързващи пръти, опънати между арките... първият майстор строител на Нотр Дам дьо Пари е направил смелия избор на система, използваща по-издръжлив материал, който може да бъде по-лесно скрит."
Хитроумните укрепителни елементи явно са сработили и изглежда са били подражавани от бъдещите архитекти чак до XIII век, когато са правени допълнения и подобрения на катедралата.
Детекторите за метал например разкриват стотици метални скоби, използвани в наноса на Нотр Дам, и макар да не могат да бъдат датирани правилно, те изглеждат различно от скобите на пода. Експертите подозират, че те са дело на по-късен архитект, който според историческите документи вероятно е бил нает между 1170 и 1190 г. от н.е.
Този втори архитект най-вероятно е възприел техниката на скобите от майстора зидар преди него. И вероятно е предал тези знания на следващия по длъжност.
Редица скоби в горната част на страничните стени на сградата датират най-късно от началото на XIII в., което предполага, че конструкциите са били издигнати, след като рамката на сградата вече е била поставена
"Тази приемственост в техниките, от долното ниво на трибуните, до върха на сградата и вероятно с участието на поне трима майстори зидари в продължение на 50 години, е поразителна в Нотр Дам", пишат археолозите.
"Нейните майстори-строители решават да използват форми, познати още от Античността, като такива скоби например са широко използвани в Колизеума в Рим, в ново изпълнение, за да послужат на една новаторска архитектура."
Notr Dam pic.twitter.com/c4HGpbhWak
— alteя ego (@egox_ego) April 15, 2021
През XIX в. започват няколко реставрационни кампании на катедралата "Нотр Дам" и при тях също са използвани железни вериги и скоби.
Традиционно експертите приемат, че железните арматури са използвани само по време на тези по-модерни модернизации.
Но най-новата реставрация на катедралата Нотр Дам очевидно е "хвърлила нова светлина върху началото на готическото строителство, което води до по-добро разбиране на мисленето на майсторите зидари".
Вероятно още по-интригуващ е химическият анализ на средновековните скоби, който показва, че те са произхождали от множество различни източници и често са били заварявани заедно.
Възможно е през XII в. в големия средновековен град да е имало процъфтяващ пазар за ново и рециклирано желязо. Всъщност историческите документи сочат, че вносът на желязо е бил облаган с данъци през XII и XIII век.
Тъй като ремонтните дейности по Нотр Дам продължават, изследователите се надяват да научат повече за тези впечатляващи средновековни строители и за това как някога са се снабдявали с материали и са ги сглобявали през всичките тези векове.
