А рхеолози направиха зашеметяващо откритие само на 17 км от Рим – останките от огромен басейн, облицован с камъни.
Той е открит в центъра на древния римски град Габии и е частично издълбан директно в скалната основа, според The Sun. Басейнът е датиран от 250 г. пр.н.е. и според археолозите е един от най-ранните примери за „римска монументална архитектура“, която не е храм или градска стена.
Massive, 2,200-year-old Roman water basin discovered at ancient city of Gabii! This extraordinary find near Rome reveals how early Romans experimented with monumental architecture, technology, and urban planning, potentially rewriting our understanding of the Roman Forum's… pic.twitter.com/l2HghSYuzg
— Ancient Origins (@ancientorigins) October 21, 2025
„Това откритие ни предлага рядък поглед върху това как древните римляни са експериментирали с градското планиране. Местоположението му – в центъра на града, близо до главно кръстовище – предполага, че е бил монументален басейн, който е бил част от градския форум или сърцето на обществения живот в римските градове“, каза ръководителят на проекта, професор Марчело Могета. Той обясни, че Габии е бил могъщ съсед на Рим. Градът е бил обитаван за първи път в ранната желязна епоха.
Оригиналните улици и основите на градските сгради са необичайно добре запазени. В публикацията се добавя, че археолозите също са забелязали „озадачаваща аномалия“ близо до басейна. Те предполагат, че може да става въпрос за голяма и важна сграда, като например храм. „Ако е храм, това би могло да ни помогне да обясним някои от артефактите, които вече сме открили в изоставените нива на басейна“, обясни Могета.
Ръководителят на проекта сподели, че могат да бъдат открити и непокътнати съдове, лампи, бутилки от парфюми и чаши с необичайни надписи. Те ще разкрият повече за живота на хората в град Габии.
Преди това учените са открили съставките на соса гарум, любим както на богатите, така и на бедните римляни. Той е бил добавян към всичко – към месо, зеленчуци, вино, а понякога дори към десерти. Римляните са оставили множество писмени споменавания за гарум, а археолозите са открили множество места, където се е произвеждал, но точният състав на соса остава загадка. В крайна сметка изследователите са идентифицирали основната съставка на соса – европейската сардина. Въпреки това, гарумът може да е включвал и други видове, като херинга, аншоа, скумрия и мерланг.