Т енденцията на перфекционизма отвръща на удара. Ако го кажем, ще бъдем ли критикувани или игнорирани? Изследванията сочат колко опасен е перфекционизмът. Експерти смятат, че очакванията за перфектно представяне за дълъг период от време може да доведат настойчиви депресивни мисли.
Когато перфекционизмът е съчетан със самоприкриване (напр. когато някой има непрестанни негативни мисли и чувства, които не споделя с хората около него), рискът това да има пагубен ефект е голям, категорични са учени. Това може да се случи, когато човек с емоционален перфекционизъм не иска околните да знаят за неговите суицидни мисли, поясняват учени.
Моделът за социално прекъсване на перфекционизма изследва връзките между „перфекционистично самопредставяне“ и „социално предписан перфекционизъм“. Това проучване установява, че „компонентите на междуличностния перфекционизъм“ като социална изолация, социална безнадеждност и тормоз оказват влияние върху риска от самоубийство.
Перфекционизмът е многопластов проблем, който обвързва много фактори, посочват психолози.
Правенето на грешки е част от ученето
Често стремежът към перфекционизъм идва от заобикалящата ни среда. Какво можем да направим, за да се преборим с това нездравословно състояние? Как можем да променим културата, за да подкрепяме хората да бъдат това, което са?
Перфекционизмът подхранва нашето влечение към възприятията за лъскавите неща в живота: „най-добрият“, колеж, „най-престижната кариера“, „най-добрият“ дом на нашите мечти, „готините хора“, с които да излизаме. Понякога най-блестящото не е най-доброто, посочва психологът Каролайн Клаус.
