Н якои хора, които са спрели да консумират месо, съобщават за неприятни ефекти, когато се върнат към него. Може ли организмът ви да забрави как да храносмила месото?
Консумирането на по-малко месо е един от най-простите начини да намалите въглеродния си отпечатък.
Данните на правителството на Обединеното кралство показват, че консумацията на месо намалява - между 1980 г. и 2022 г. консумацията на говеждо, свинско и агнешко месо е намаляла с 62 % - и въпреки че причините за това са различни и може би са свързани по-скоро с нарастващите разходи, отколкото с грижа за околната среда, все повече хора явно експериментират да откажат месото. Ако всеки жител на Обединеното кралство премине към нискокалорична диета, като консумира по-малко от 50 г или един колбас „Къмбърланд“ на ден, ще се спести толкова въглероден диоксид, колкото ако осем милиона автомобила бъдат паркирани завинаги, изчислиха изследователи.
Но ако дълго време не го консумирате, променя ли се способността на организма ви да го усвоява?
Вегетарианците и веганите понякога пишат в социалните мрежи и питат дали връщането към месото може да предизвика болки в стомаха, подуване на корема и други симптоми. Другите се включват със собствен опит и се ражда голяма, нощна вихрушка от любопитство и спазми.
Въпреки това няма много изследвания за това дали консумацията на месо след дълга пауза може да предизвика стомашно разстройство, казва Сандер Керстен, професор по хранене в университета „Корнел“ в САЩ.
„Липсата на доказателства не означава, че това не съществува, а просто, че хората не са го изследвали. Това невинаги е задоволителна ситуация или отговор, но просто понякога се налага да се справяте с това“, разсъждава той.
Възможно е - макар и много рядко - да сте алергични към месо. Алфа-гал синдромът, при който имунната система разпознава животински протеини като нашественици, може да доведе до анафилаксия и смърт. Но тази алергия, която може да се появи след цял живот весело хранене с месо, не е свързана с преминаването към диета с ниско съдържание на месо. Можете например да развиете това състояние след ухапване от кърлеж.
За много хора, които избягват месото, откритието, че несъзнателно са го консумирали, може да бъде емоционално болезнено - може да се почувства като лично нарушение, казва Керстен, който сам е вегетарианец.
„Това би направило някои хора изключително тъжни. Не знам дали това би довело до физически симптоми. Със сигурност може да предизвика много гняв“, обяснява той.
Но когато се разгледа биологията на храносмилането, не е толкова правдоподобно, колкото може да си представите, че организмът би могъл за дълъг период от време да загуби способността си да смила месо. Месото по принцип се усвоява много лесно, за разлика от фибрите в плодовете, зеленчуците и бобовите растения. За да го разгради, организмът ни се нуждае от помощта на нашия микробиом, чиито микроби притежават необходимите за смилането му ензими.
Освен това ензимите, използвани за смилане на растителните протеини, са същите като тези, използвани за месните протеини. Тези ензими разпознават и разкъсват определени химични връзки в протеините. Независимо дали произхождат от растения или животни, белтъците се състоят от градивни елементи, наречени аминокиселини. Ензимите обикновено могат да ги разградят, независимо откъде идват.
Този процес се различава от този при захарите в животинското мляко, например лактозата. За усвояването на лактозата организмът ви се нуждае от специфичен ензим, наречен лактаза, и хората, които не произвеждат достатъчно от този ензим, което ги прави непоносими към лактозата, могат да получат стомашно разстройство след консумация на млечни продукти.
Но при месните протеини няма смисъл да мислим, че организмът по някакъв начин престава да произвежда ензимите, необходими за комфортното храносмилане на един хамбургер - те винаги са там и разграждат всеки протеин, който попадне в него, независимо дали е от грах, соя или пържоли - казва Керстен.
Все пак човешкият чревен микробиом се променя в зависимост от това, с какво се храни неговият носител. Понякога това означава, че се променят специфичните видове бактерии, а понякога просто микробите произвеждат други ензими. Въпреки че има разлики между микробиомите на всеядните и вегетарианците и веганите, те не изглеждат радикално различни, стига всеядните да консумират разнообразни растения, установиха изследвания.
Микробиомите обаче могат да се променят бързо в резултат на промени в храненето - едно проучване, в което хора са преминали на изцяло животинска диета, показва, че промяна в сравнение с изходния микробиом е била видима в рамките на един ден (след прекратяване на диетата той бързо се е върнал към нормалното). Участниците са били насърчавани да съобщават за всеки дискомфорт, който са почувствали, но нищо не е било включено в статията.
Ако не друго, то внезапната консумация на големи количества фибри след дълго прекъсване може да причини храносмилателни проблеми. По-добре е подобни промени в храненето да се правят с лекота.
„В зависимост от вида на фибрите може да има доста силни реакции към тях“, казва Керстен.
Накратко, притеснението, че тялото ви по някакъв начин ще загуби способността си да смила месото, не бива да пречи на плановете ви да удължите Вегануари през пролетта. Ако сте сред тези, които са имали стомашни разстройства след консумация на месо след дълго прекъсване, загубата на ензими вероятно не е виновна за това, въпреки че това явление все още не е достатъчно проучено, казва Керстен.
„Тялото е доста адаптивно. То може да направи повече, отколкото си мислите“, продължава той.
