В началото на тази година трус със степен 6,4 по Рихтер срина сграда и уби десетки в Тайван.
Тъй като островът е земетръсна зона и подобни бедствия не са рядкост, трагедията повдигна въпроси за здравината на строителството.
По-голямата част от загиналите бяха затрупани от 17-етажен жилищен блок, който се срути, докато околните сгради устояха на труса разтърсил Тайван в 4 сутринта.
Вижте най-странните сгради в света в галерията.
Друг случай на сграда, която погреба хора, е падането на кулите близнаци в Ню Йорк след атентатите на 11 септември 2001 г.
Арабски терористи разбиха пътнически самолети в в двата небостъргача. Сградите устояха на удара, но около час по-късно рухнаха. Според мнозина почитатели на конспиративните теории, това е доказателство за намесата на ЦРУ.
Истината обаче е по-проста. Температурата на горене на самолетното гориво е между 260 и 980 градуса по Целзий. Докато стоманата в железобетонната конструкция на небостъргачите изменя свойствата си и губи твърдостта си при около 700 градуса по Целзий.
От кадрите на срутването на небостъргачите се вижда как дори отслабването на конструкцията на няколко етажа, води до падането на цялата сграда, която е проектирана така, че да може да бъде разрушена с минимални щети за околността.
Още един пример за крехкостта на съвременното строителство е разрушаването на търговски център в Сеул, Южна Корея през 1995 г. За няколко месеца огромна мрежа от пукнатини покрива тавана на петия етаж на сградата.
Това води до извънредно събрание на борда на директорите на 29 юни . Председателят обаче категорично отказва евакуация, позовавайки се на загубите на приходи от такъв ход. Самият той обаче напуска сградата малко по-късно.
В 17:00 часа петият етаж започва да се руши. На долните хората пазаруват както обикновено. Алармите се включват след час, но вече е твърде късно. Петият етаж пада, подпорните колони на сградата не издържат на натиска и тя се срутва.
Под руините са погребани над 500 души, включително доведената дъщеря на председателя на борда на директорите на търговския център.
Междувременно египетските пирамиди устояват на ветровете на пустинята, действията на хората и земетресенията от хилядолетия.
Голямата пирамида в Гиза е завършена през 2540 г. пр.н.е. Хилядолетия по-късно древните гръцки туристи пътували хиляди километри, за да зърнат огромното човешко творение, покрито с толкова добре полиран варовик, че отразявало слънчевата светлина като огледало. И до днес имената на някои от тях могат да се видят издълбани в стените в основите на пирамидата.
Пирамидата в Гиза е била най-високата сграда в света в продължение на хиляди години. В момента има много по-високи, като първото място заема Бурдж Халифа.
Забележителна конструкция, която трябва да издържа на невероятни натоварвания, светкавици и ветрове със скорост близо 200 километра в час.
Каква е тайната на пирамидите и имат ли днешните небостъргачи шанс в състезанието за дълголетие?
В действителност, във впечатляващата здравина на пирамидите няма нищо случайно. Древните египтяни вярвали задгробния живот продължава вечно и полагали големи усилия, за да гарантират, че нищо няма да разруши гробниците на фараоните. Те експериментирали с материалите и елементите на архитектурата, докато постигнат целта си. Всъщност строителите на пирамидите били толкова уверени, че постройките ще траят за вечни времена, че изписвали на тях „за милиони и милиони години“.
Реално обаче не били много наясно с архитектурата и законите на физиката, и парадоксално, но това вероятно им е погнало да създадат впечатляващо издържливи конструкции.
Например египтяните знаели за колоните, но е и как те могат да крепят конструкции. Ето защо слагали навсякъде допълнителни стени. Колоните пък служели само за украса.
Голямата пирамида в Гиза всъщност прилича повече на изкуствена планина, отколкото на сграда, със своите 6 милиона тона камъни. Пет хилядолетия въобще не са дълъг период за подобна конструкция, тъй като варовикът може да издържи 50 милиона години.
В сравнение модерните небостъргачи са направо крехки. Бурж е изградена от 110 000 тона бетон и 39 000 тона стомана, но е над шест пъти по-висока от Хеопсовата пирамида. Тя е проектирана с помощта на най-съвременните компютърни технологии.
Не така стоят нещата с друг емблематичен небостъргач - Емпайър Стейт Билдинг. През 1945 г. самолет B-25 се разбива в сградата, извисяваща се над Манхатън. В атентата загиват 14 души. Щетите са възстановени само за няколко дни.
Въпреки че Емпайър Стейт Билдинг е под половината от височината на Бурж, тя тежи с две трети повече. В ерата преди компютрите архитектите са се застраховали с допълни количества стомана в сградите.
При небостъргачите има и други проблеми в сравнение с пирамидите. Те трябва да издържат на ветрове с огромна скорост. Движението на въздуха около високите сгради е постоянно. Докато по-топлите въздушни маси от повърхността на земята се издигат нагоре, те се завихрят и скоростта на вятъра може да надхвърли 200 км/ч близо до върха на небостъргачите. Вятър с подобна сила може да бъде разрушителен. Ето защо Бурж е така проектирана, че нейният връх се движи на 5 метра във всички посоки. Освен това по самата конструкция има външни елементи, които не са поставени за красота, а за да пречат на завихрянето на въздушните маси.
Друг фактор, на който небостъргачите трябва да устояват, са мълниите. Около 100 мълнии удрят Земята всяка секунда. В Обединените арабски емирства, където се намира Бурж, има по около 10 силни гръмотевични бури на година. Електрическият заряд на мълниите достига милиарди волтове. А по време на гръмотевична буря със своите 828 метра Бурж се превръща в гръмоотвод за цял Дубай.
Така се налага всеки небостъргач да бъде покрит със своеобразна Фарадеева клетка, която да отвежда електрическата енергия към земята. Въпреки това пожарите в небостъргачи в Дубай, предизвикани от мълнии, не са рядкост.
Дори и при земетресение, небостъргачите са изключително здрави. Те се проектират така, че да се люлеят, но без да влизат в резонанс с трусовете. Това позволява да издържат на земетресенията с минимални конструктивни щети.
През 1930 г. 96 от 100-те най-високи сгради в света са направени от стомана. Днес повечето са изградени от бетон, подсилен със стоманени конструкции. Така те съчетават якостта на опън на стоманата с якостта на натиск на камъка.
А най-големият им враг е водата. Просмуквайки се тя реагира с варовика в бетона, образувайки слаба киселина, която постепенно разгражда стоманените конструкции.
При пирамидите няма такъв проблем. Сухият климат в Сахара и липсата на метал им позволяват да устояват на времето.
Все пак ранните пирамиди се разрушавали заради резките температурни колебания в пустинята от десетки градуси всяко денонощие. В продължение на десетилетия оставало загадка, как египтяните са решили проблема.
В началото на XXI век един строителен специалист намира отговора. Оказало се, че камъните на пирамидите са скрепени с цимент. За него египтяните използвали четири основни съставки; варовик, вар, вода и кал. С времето това своеобразно лепило се разпаднало до основните си съставки. Но каменните блокове вече били улегнали.
Да не забравяме и стъклото. То е учудващо здраво и издържа на невероятни натоварвания. Необходими са 10 тона, за да смажат стъклен куб с обем 1 кубически сантиметър. В същото време стъклото е извънредно крехко и реално никой не знае кога прозорците на дадена сграда ще се счупят.
Основната разлика между пирамидите и съвременните сгради е това, че последните са предвидени за живот. Точно тази им функционалност ги прави крехки в сравнение с творенията на древните египтяни.
