О ткакто преди 52 години астронавти за последен път напуснаха лунната повърхност, времето минава неусетно. В сравнение с нас, земляните, Луната е копняла за нашето завръщане малко по-дълго - с около 1,1 секунди.
Това не звучи много, както и 57-те милионни части (0,0000575) от секундата, с които времето на Луната се забързва в сравнение с това на нашата планета всеки ден.
Но този важен резултат от ново проучване на учени от НАСА може да се окаже решаващ за синхронизирането на навигационните системи, когато американската космическа агенция стартира дългоочакваните си мисии с екипаж до Луната и отвъд нея.
Time Ticks Faster on The Moon. Now We Know Precisely How Much. : ScienceAlert
— bitckoni (@bitckoni0126363) July 9, 2024
News, Science & Tech, Trendinghttps://t.co/1Ximx7TZ2G
Знаем за способността на гравитацията да забавя времето още, когато Алберт Айнщайн формулира своята обща теория на относителността. Но практическите аспекти на измерването на времевите изкривявания, свързани с разликите в гравитацията, като например контраста между земното и лунното притегляне, са останали далеч назад.
Едва през последното десетилетие разполагаме с атомни часовници, които са достатъчно чувствителни, за да откриват малки разлики във времето между два обекта, които се движат един спрямо друг или са подложени на различно гравитационно привличане.
И поради половинвековната пауза между кацанията на екипаж на Луната учените нямаха належаща причина да разберат как се отразяват тези малки разлики във времето между Земята и нашия лунен спътник. Луната има една шеста от земната гравитация, но астронавтите спираха само за кратко, така че това не беше голям проблем.
Сега учените имат краен срок: НАСА иска да върне астронавти на Луната до 2026 г. в рамките на мисиите си "Артемида", където те ще започнат да проучват възможни места за лунни бази, които един ден могат да послужат като трамплин към Марс.
"Очакваме трайно присъствие на Луната", казва Черил Грамлинг, инженер по навигационни системи в Центъра за космически полети "Годард" в Мериленд, пред Джонатан О'Калахан от New Scientist.
"Инфраструктурата на Земята, като GPS, осигурява време до ниво наносекунда. Ако се опитвате да навигирате или да кацнете на Луната и да избегнете опасни зони, тогава тази точност е от значение", продължава Грамлинг.
По-рано тази година, през април, НАСА и други американски агенции бяха натоварени със задачата да изработят единна система за отчитане на времето на Луната, с която да се съгласят и други космически агенции.
Това ново откритие помага в тази насока и е било в процес на разработка от известно време. Слава Туришев, физик от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, който е ръководител на изследването, казва на О'Калахан:
"Някой трябваше да седне и да изчисли."
От Земята изглежда така, сякаш Луната е спечелила 57 милионни части от секундата за един земен ден. Туришев и колегите му стигнаха до това число, като изчислиха плъзгащата се скала на времето за Земята и Луната спрямо барицентъра на Слънчевата система. Това е общият център на масата на Слънчевата система, около който Слънцето, планетите и спътниците обикалят в деликатно равновесие.
Изчисленията на Туришев и колегите му се доближават до 56,02 микросекунди, на които през февруари се приземи друг екип изследователи от Националния институт по стандартизация и технологии на САЩ. Но малките части от секундата имат значение на такива големи разстояния, така че все още има какво да се направи.
Нито един от тези резултати не е рецензиран и окончателното определение на лунното време ще трябва да бъде потвърдено от редица агенции и международни органи, като Международното бюро за мерки и теглилки и Международния астрономически съюз, които планират да се срещнат през август.
Също така ще трябва да следим как въртенето на нашата собствена планета Земя по странен начин се забавя, което прави дните ни малко по-дълги - и как добивните човешки дейности са променили нейното въртене.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
