З аглавията за „гена на богатството“ звучат убедително: сякаш успехът е заложен в молекулата на ДНК. Докторантът от Научно-технологичния университет „Сириус“ Даниил Задорожни разказва какво всъщност показват генетичните изследвания и защо нивото на доходите не може да се обясни единствено с ДНК.
Съществува ли „ген на бедността“?
Идеята, че финансовият статус се предава „по кръвна линия“, възниква отдавна, още преди появата на съвременната генетика. С векове хората са забелязвали, че образованието, професията и благосъстоянието се повтарят вътре в семействата от поколение на поколение.
„Генът на воина“ или силата на възпитанието: До каква степен ДНК определя бъдещето ни?
Днес мащабните изследвания на цялостния геном (GWAS) откриват хиляди генетични вариации, които са статистически свързани със сложни белези като образователни и финансови постижения.
Друга възможна причина за възникването на този мит е желанието да се намери просто обяснение за сложното социално неравенство. Фразата „всичко е в гените“ премахва неудобните въпроси за качеството на образованието и възпитанието. В същото време семействата предават на децата си не само генетичен материал, но и социална среда, поради което генетичният и социалният принос се разграничават изключително трудно.
Може ли богатството да се предаде с гените?
Богатството не е биологичен белег като кръвната група. То е социален резултат, върху който влияят образованието, пазарът на труда, наличието на наследство, здравето, мястото на раждане, семейството, законите и случайността. Нито една от тези променливи не се контролира от един-единствен ген.
Социалната генетика работи не с „ген на милионера“, а с множествени вариации в ДНК. Всяка от тях допринася с незначително малък дял към някой междинен белег – например към способността за концентрация или устойчивостта на стрес. Голям GWAS анализ на образователните постижения сред извадка от около 1.1 милиона души открива 1271 независими ДНК вариации, свързани с крайния резултат в образованието. Това потвърждава същността на този белег: влияе не един ген, а множество.
Коледно чудо или кутия на Пандора? Какво ще ти разкаже твоето ДНК
„Някои черти могат да се унаследяват. Генетичните вариации леко повишават вероятността за определени особености в поведението – например склонност към търсене на силни усещания или импулсивност. При това не става дума за „гени на характера“ в прекия смисъл, а за множество ДНК варианти, всеки от които има много малък принос към вероятността да се появи една или друга особеност“, казва експертът.
Важно е да се разбере, че GWAS установява статистически връзки между генетичните вариации и белезите, а не открива „гени“, които пряко да причиняват определен социален резултат.
Умът – наследен от родителите?
Учените са установили, че върху интелигентността влияят голям брой генетични фактори. В мащабно изследване с участието на около 270 хиляди души са идентифицирани 205 геномни локуса и 1016 гена, свързани с разликите в показателите за интелигентност. Тези гени се намират в основната ДНК на клетката – в хромозомите на ядрото, където се съдържа по-голямата част от генетичната информация, унаследявана и от двамата родители. Някои от тях участват в развитието на нервната система, изграждането на връзките между невроните и функционирането на клетъчните процеси, но точните механизми на влияние при повечето от тях все още не са напълно изяснени.
Експерти разкриват: Защо на някои хора им е по-трудно да отслабнат
Как гените взаимодействат със средата?
Един и същ генетичен вариант може да се прояви по различен начин в различни условия. Доброто училище, достъпът до медицински грижи, подкрепата от семейството и безопасната среда са способни съществено да променят житейската траектория на човек с какъвто и да е набор от гени.
Както показва изследване в списание Science за т.нар. „генетично възпитание“, родителите влияят на децата си не само чрез наследените гени, но и чрез условията за развитие, които им осигуряват. Приносът на генетичните фактори се проявява в сложно взаимодействие с външната среда.
Учени разкриха как безпаричието удря паметта
Не е виновен „генът на бедността“
Използването на израза „ген на бедността“ е некоректно не само от научна, но и от практическа гледна точка. Генетичните изследвания описват статистически закономерности на ниво големи групи от хора, но не позволяват да се предскаже съдбата на конкретен индивид. Дори определени генетични варианти да се срещат по-често при хора с едни или други образователни или икономически постижения, това не означава, че те сами по себе си причиняват бедност или богатство.
Специалистите по социална генетика призовават за предпазливост при интерпретирането на подобни резултати. Обзор в списание Nature Human Behaviour отбелязва, че данните за връзката между генетичните вариации и поведението или социалния статус лесно могат да бъдат надценени и представени като доказателство за биологична предопределеност, въпреки че изследванията не показват такова нещо.
Няма „ген на мързела“, „ген на таланта“ или „ген на волята“
Логиката на мита за „гена на богатството“ често се разпростира и по-нататък: хората търсят „ген на предприемача“, „ген на целенасочеността“ или „ген на мързела“. Съвременната наука не потвърждава съществуването на нито един от тях.
„Една от причините идеята за „ген на мързела“ или „ген на таланта“ прекомерно да опростява реалността се крие в полигенната същност на много сложни белези. Полигенният индекс (PGI) е обобщена оценка, изградена въз основа на резултатите от GWAS. Комплексните белези, като височината или рискът от диабет, зависят не от един ген, а от хиляди ДНК вариации, приносът на всяка от които е изключително малък. Предсказателната способност на този индекс е ограничена, тъй като дори за добре проучени белези той обяснява само част от наблюдаваните разлики, а влиянието на средата се запазва. Това означава, че полигенният индекс трябва да се тълкува като вероятностна характеристика, а не като диагноза“, разяснява Даниил Задорожни.
Освен това точността на полигенните индекси зависи от това върху каква популация са били разработени и тествани, поради което те не могат автоматично да се прилагат за хора с различен генетичен произход.
Най-важното за „гените на богатството“
Отделен ген на богатството или бедността не съществува. ДНК може да влияе върху някои стартови особености – склонност към учене, устойчивост на стрес, специфики на вниманието, – но не издава на човека доживотна финансова присъда. Вместо мита за „гена на бедността“ е по-коректно да се говори за сложна комбинация от гени, среда, здраве, образование и социални условия – именно тя в крайна сметка определя къде и как живее даден човек.
