Т е са актьори - талантливи, амбициозни, искащи да покажат повече от това, на което са способни. Но го правят в чуждата страна - Испания.
Както на повечето сънародници, които заминават, за да уредят живота си в чужбина, и на нашите приятели в Испания родината им липсва всеки час, всеки ден.
Затова те решават да си върнат спомена за нея чрез работата си.
"С дъх на портокали" е заглавието на първия български сериал в Испания,
правен от български емигранти за стотици други, напуснали България и заживели по света. (Вижте трейлъра на сериала във видеото горе)
Комедийният сериал, с елементи на драма, е вдъхновен от реални ситуации и събития, в които всеки един от нас е попадал.
Вижте какво се случва на снимачната площадка на сериала в галерията ни
Свързахме сме с режисьора на "С дъх на портокали" - Любо Миланов, за да разберем повече за проекта.
Вижте откъде идва заглавието на филма, какви са целите на режисьора и ще можем ли да гледаме сериала у нас в интервюто, което Любо Миланов даде специално за Vesti.bg.
-Любо, разкажи ми повече за себе си. Как започна да се занимаваш с тази професия? От колко време си в Испания? Снимал ли си продукции там?
- От 13 години съм в Испания. Учих четири години в Малага актьорско майсторство и след това три години актьорско майсторство и режисура в Мадрид.
Като малък исках да бъда всичко – футболист, полицай и какво ли още не. Разбрах,че единственият начин да бъда всичко в краткото време, наречено живот, е да бъда актьор.
Тук в Испания работя предимно в театъра. Участвал съм и съм режисирал над двадесет постановки. Имам някои появи в местни сериали и късометражни филми.
- Каква е историята на сериала?
- Историята на сериала е за това как живеят българските емигранти в чужбина. Какво кара българите да заминаваме и пред какви трудности се изправяме там, показано по един комедиен начин.
Всички в България имат роднини или приятели, живеещи в чужбина и предположих, че ще бъде доста интересна и актуална тема. Смятам, че в България не се знае достатъчно за българите в чужбина и исках по някакъв начин да сближа тези две Българии.
Вижте още от първия епизод на сериала:
- Кога е премиерата на "С дъх на портокали" и къде ще се излъчва?
- Първият сезон ще бъде от 12 епизода. В момента сме в преговори и изчакваме оферти от български телевизии, защото сериалът е насочен към хората в България и идеята ни е да се излъчва там.
- Разкажи ми повече за сюжета в сериала? Гледайки трейлъра, ми направи впечатление, че се преплитат и развиват няколко човешки истории? Така ли е наистина?
- В сериала се преплитат много истории, за да обхванем изцяло живота на емигрантите. Много от персонажите решават да заминат за чужбина по различни причини и попадат в различни интересни ситуации. Но мисля, че е по-добре да се гледа, отколкото да се разказва.
- Какви са очакванията ти след като сериалът започне?
- Целите са ни са да се задържим дълго на екран. (смее се)
- Името на сериала е нестандартно и определено привлича вниманието. Как дойде идеята за него?
- Името го избрах по много причини. Първо, защото много българи заминават за Испания с идеята, че ще станат милионери за кратко време, но се сблъскват с реалността, че ще трябва да берат портокали.
Второ, защото съпругата ми Маргарита Миланова, (която участва в сериала като актриса и изпълнителен продуцент) когато живееше в България (тя дойде в Испания преди пет години) и още си пишехме романтични писма, ми изпрати едно стихотворение, написано от нея, в което споменаваше "твоите устни с дъх на портокали...".
Много ми хареса и имайки предвид, че Испания се счита за страната на портокалите не ми беше много трудно да избера заглавието. Има и още някои причини, но предпочитам зрителите сами да ги открият, гледайки сериала.
- Със сигурност ти и екипът имате редица забавни и може би тъжни моменти по време на снимките? Ще ни разкажеш ли кои са твоите любими?
- Аз не съм много по забавните моменти по време на снимки извън сценария, защото приемам доста на сериозно работата си, колкото и лошо да звучи това. Обикновено на снимки работим с много ограничено време и оставяме шегите за след това в бара. Но тези истории няма да ви ги споделя. (смее се)
С което искам да благодаря на всички актьори за професионалното им отношение. Радвам се, че създадохме много приятелства и вече мога да кажа откровено, че освен колеги сме и приятели. Но ще ви споделя една, за да не кажете, че съм прекалено сериозен.
В една от сцените, в която участвам аз, момиче от статистките трябваше да ми удари шамар, но все не ѝ се получаваше. Казах ѝ - удряй с отворена ръка и не се притеснявай, но не се получаваше плътен, хубав шамар.
Не исках да зависи от монтажа. Една от актрисите - Мая Димитрова реши да ѝ покаже как се прави и накрая за 5 минути изядох около 20 шамара... Вие разбира се, ще видите само един, но добре изпълнен.
- Кои са най-големите трудности, пред които се изправи, и с какво продължаваш да се сблъскваш по време на създаването на сериала?
- Трудности имахме само от финансово естество. Трудно се работи с малко средства, но с помощта и усилията на всички успяхме да заснемем пилотния епизод. Сега сме в очакване на спонсори и на покана от някоя телевизия, за да можем да продължим този чудесен проект.
- Какви са основните разлики между българското и испанското кино и защо избра да се развиваш в Испания?
- Българското и испанското кино не се различават особено. Работи се доста професионално. Има моменти като 70-те години, когато доста си приличат.
В момента единствената разлика са средствата. В Испания се отпускат малко повече, което им позволява да правят по-качествени продукции. Иначе мисля, че има много талантливи актьори и режисьори в България, но на много от тях не им се дава шанс, защото някои хора имат грешното мнение, че един филм, за да бъде гледан, трябва да има само известни актьори (с цялото ми уважение към тях, разбира се). И там идва противоречието - нали и те някога са били неизвестни.
Реших да се занимавам с кино и театър в Испания просто, защото ми беше по-лесно да се изуча. В България беше почти невъзможно. Актьорската професия беше само за богати. Беше прекалено скъпо, а заплатите - ниски. Тук работех на две места, за да мога да си плащам обучението. В България по онова време нямаше да мога да си го позволя дори работейки на пет. Сега може и нещата да са се променили, но тогава беше така. Може и да не съм бил достатъчно талантлив за България, кой знае.
- Какви са бъдещите ти планове и смяташ ли някой ден да се върнеш в България, за да градиш кариера тук?
- Ще ви издам една тайна. Всички или почти всички актьори, които живеем в чужбина, мечтаем един ден да се върнем и да живеем от професията си в България. Топката е хвърлена. Зависи още веднъж от България дали ще ни поиска обратно, или ако не, ще продължим да участваме по чужди продукции и чужди театри и ще продължим да развяваме българското знаме с гордост по света.
Довърши изреченията:
Най-хубавият подарък, който съм получавал е…животът.
Любимият ми филмов или литературен герой е…Дон Кихот като идеология. Но за мен истинските герои са между нас. Тези, които всяка сутрин стават в 5 ч. и отиват на тежка работа, която не им е по професията и не им харесва, но го правят, за да може децата им да са добре.
Най-специфичната черта от характера ми е…никога не се отказвам.
Най-смешното нещо, което съм чувал за себе си е…нямам навика да обръщам внимание на това какво говорят другите за мен.
Не харесвам в себе си…понякога толкова се вглъбявам в моите си неща, че забравям да кажа на жена си, родителите, близките и приятелите си колко ги обичам. Понякога не се обаждам, защото всички са далеч, но винаги си мисля за тях.
Първото нещо, което правя сутрин е…300 лицеви опори (лъжа). Пия кафе и пуша цигара.
Бих изиграл/а любовна сцена във филм с…ако филмът си заслужава с която и да е. Не си мислете, че любовните сцени са особено възбуждащи за актьорите.
Най-големият ми страх е…да не загубя хора, които обичам и да не си загубя вдъхновението (да полудея).
Любимият ми израз е...победата не означава винаги да печелиш, означава никога да не се отказваш - Наполеон.
