С помняте ли си блокбъстъра от 1999 г. „Матрицата“? Може да е на повече от четвърт век, но се е превърнал в нарицателно и мем за един плашещо правдоподобен вид технологична антиутопия от XXI в.
Кратко припомняне: компютърният хакер Нео открива, че машините управляват човечеството. Те държат хората затворени в капсули, а умовете им са потопени във виртуална реалност, създадена да ги държи покорни („Матрицата“ от заглавието). След като осъзнава в какъв свят всъщност живее, Нео решава да грабне оръжие.
Дали това е видът пробуждане, което преживява френската младеж днес? Възможно ли е наложеният от правителството дигитален детокс да е довел до непредвидените последици от протести и безредици в такъв мащаб, че на улиците да бъде изкарана армията?
Този октомври стотици хиляди френски младежи напуснаха училищата и се присъединиха към масови протести. Техните искания включват ремонт на западащата училищна инфраструктура на Франция и възстановяване на правото на всеки завършил да избира своя университет и специалност. Преди всичко те искат да възродят école de la République – френската държавна образователна система, като двигател на социалната мобилност. Днес изглежда, че само спортните звезди, крипто предприемачите и инфлуенсърите успяват да пробият в живота, пише Йозеф де Век в коментар за The Guardian.
Тези проблеми не са нищо ново. Но какво предизвика реакция в такъв мащаб точно сега?
Мара Гойе, учителка в Париж, твърди, че забраната на телефоните в гимназиите, въведена през септември, е помогнала за разпалването на бунта. Внезапно изключени от собствената си матрица, учениците вдигнали поглед от екраните на телефоните си и вече не можели да игнорират мрачната реалност на света, в който живеят, пише Гойе.
Еманюел Макрон реши да превърне войната срещу екраните в завет на своя провален втори мандат.
През 2024 г. Елисейският дворец поиска от група експерти, включително невролози и психиатри, да анализират ефектите на дигиталните технологии върху младежта. Докладът установи, че младите французи на възраст между 16 и 19 години прекарват повече от пет часа на ден, вторачени в телефоните си. Последствията са намалена концентрация, заседнал начин на живот и проблеми с психичното здраве, заключиха експертите.
След доклада, на 21 юли Националното събрание прие закон, ограничаващ достъпа до социални медии за лица под 15 години и забраняващ телефоните в лицеите, който влезе в сила за новата учебна година. Може би парадоксално, лявата партия „Непокорна Франция“ (LFI) гласува против закона, заклеймявайки го като „форма на дигитален патернализъм“. Крайнодясното „Национално обединение“ се въздържа.
Конституционният съвет бързо отмени забраната за социалните медии. Но когато тийнейджърите се върнаха от лятната ваканция, учителите ги караха да оставят телефоните си в шкафчета или да ги поставят в запечатани калъфи.
Учител, работещ в парижко предградие, който пише анонимно в Le Grand Continent, описва една променена класна стая: „Щом часът, с неговата необходима тирания, приключеше, мозъците изключваха. Около 30-те мозъка бяха изтощени от наркотика на образите. Класът ми се превръщаше в група зомбита… Тази година, без телефоните си, учениците ми са по-живи, по-ангажирани, по-дезорганизирани, по-възбудими, по-детински. Също така са и по-голямо главоболие“.
Друг учител ми разказа почти същата история: с появата на смартфоните междучасията станали по-тихи, тъй като много ученици били погълнати от своя TikTok фийд или играели игри. Сега коридорите отново са шумни и кипят от живот.
За да се формира споделено политическо съзнание, хората трябва да излязат от изолацията, да говорят помежду си и да изградят доверие. Изглежда, че точно това се е случило. А за учениците, върнати обратно в аналоговия свят, политическото действие излиза извън онлайн публикациите и се пренася на улицата.
Съвсем уместно, поводът за френското студентско движение, което избухна в определящите за епохата протести от май 1968 г., беше друга забрана: забраната студентки и студенти да прекарват нощта заедно в общежитията на кампуса Нантер към Парижкия университет.
Протестирайки както техните предшественици през 68-а, днешните ученици също нарушиха за кратко онова, което Ги Дебор описва като „обществото на спектакъла“: свят, в който реалността се оформя от поток от образи, показни действия и опосредствана информация. Тук, за разлика от това, имаше пряко преживяване на реалността. Стоейки заедно в облаците сълзотворен газ, обгърнали Париж и други градове на 17 октомври, едно ново поколение френски граждани изкова колективен житейски опит, който им показа, че могат да бъдат действащи лица, а не просто зрители в политическия живот.
Социолозите ще трябва да проучат дали принудителният дигитален детокс наистина е помогнал за предизвикването на това движение. В края на краищата учениците организираха действията си и чрез социалните медии, а протестите се излъчват масово на живо на същите смартфони и платформи, от които бяха откъснати в училище. Това е хибридно въстание.
Но едно нещо вече е ясно. Учениците не излизат на улицата, защото искат да отменят забраната за телефоните.
Луи Летублон, вицепрезидент на Les Lycéens! – организация на гимназистите, казва: „Забраната на телефоните е непоносима, тъй като инфантилизира учениците“. Някои протестни плакати гласят: „Пълнолетен и ваксиниран, но все още ми взимат телефона в училище“. Или: „Можете да ми вземете телефона, но не и гласа“
Но правителството създаде платформа, в която учениците могат да регистрират своите искания. Според предварителните резултати, базирани на повече от 60 000 мнения, 70% казват, че учебните дни са твърде дълги, а 48,2% посочват лошата инфраструктура, особено студа през зимата и жегата през лятото. Само 9% от учениците са поискали отмяна на забраната за телефоните.
Младите хора във Франция излязоха на улицата, защото искат по-добри училища, а не защото виждат Макрон като властен баща, конфискуващ телефони за наказание.
Преди две години Макрон заяви, че е спешно да „си върнем контрола над екраните, които твърде често ни затварят, вместо да ни освобождават“. Иронията е, че като изключи тийнейджърите от матрицата, той може би отприщи буря, която подпечата неговия залез и падение.