Къде и кога е започнало топенето на Антарктида: Ледът разкрива тайни

У чените твърдят, че вече имат по-добра представа къде и кога точно е започнало топенето на Антарктида. Те са проследили променящите се форми на неравностите по повърхността на леда, които маркират местата, където ледниците са се закрепили на място.

Преди половин век малко от тези замръзнали места за закрепване, или "точки на притискане", са показвали големи промени. От 2000 г. насам обаче размерът на повече от една трета от тях е намалял, което подчертава ускореното топене.

Изследването е публикувано в списание Nature и още веднъж подчертава нарастващия принос на загубите на лед от континента за бъдещото покачване на морското равнище в целия свят.

Изследването се фокусира върху ледените шелфове, които ограждат 75% от бреговата линия на Антарктида. Шелфовете са плаващи фронтове на ледници, които са се изтласкали в околния океан. Много от тях - особено в западната част на континента - са атакувани от топлата вода и в резултат на това изтъняват. Това е лоша новина, тъй като те се смятат за ключов спирачен механизъм, който забавя движението на ледовете от континента.

Scientists make significant strides in unraveling history of #Antarctic melting by scrutinizing evolving shapes of "ice bumps" on ice shelveshttps://t.co/N1uK8EbukM pic.twitter.com/bfFLEwuQAH

— Türkiye Today (@turkiyetodaycom) February 27, 2024

На местата, където морското дъно е плитко - например там, където има подводен хълм - шелфовете могат да се задържат на място, задържайки леда от ледниците в задната им част.

Точките на притискане са доста очевидни за преминаващ спътник, защото образуват буца на повърхността на шелфа, където течащият лед е трябвало да се прехвърли през тях.

Екипът на Единбургския университет анализира как тези буци са променяли формата си във времето. Идеята е да се види дали неравностите са станали по-малки, което би означавало, че шелфовете изтъняват - че се топят; че спирачната им сила става все по-слаба.

Д-р Бърти Майлс е прегледал целия архив от снимки от дългогодишната серия на американските космически апарати Landsat, за да състави нови безоблачни мозайки на бреговата линия на Антарктида. След това той е анализирал какво се е случило на повърхността на леда през три периода: от 1973 до 1989 г., от 1990 до 2000 г. и от 2000 до 2022 г.

An incredibly unusual melting waterfall of Antarctic glaciers#travel #travelling #adventure #tourist #AmazingNature pic.twitter.com/S8cgJFX5F3

— A Jay (@ajaycsj) February 24, 2024

През първоначалния период само 15% от точките на притискане са намалели по размер. След това този процес се ускорява през 90-те години на миналия век, когато 25% от тях се свиват. И след това през последния период се наблюдава намаляване на 37% от неравностите на точките на притискане.

"Когато преминаваме през десетгодишните снимки, виждаме, че тези неравности като цяло се смаляват и понякога напълно изчезват", казва д-р Майлс.

"Нещото, което трябва да запомним, е, че когато един леден шелф загуби контакт с точката на притискане, е много трудно да го възстанови, защото се получава динамична реакция в леда: той започва да се ускорява и линията на заземяване - линията, по която ледникът все още докосва морското дъно - започва да се отдръпва", каза той пред BBC News.

Интересното в това изследване е, че е използван подход, различен от този, по който обикновено се оценява изтъняването на ледените шелфове. Това се прави с помощта на специфичен вид сателит, наречен алтиметър, който изпраща радарни импулси, за да измери много точно височината на ледената повърхност. Но тази златна стандартна методика се прилага само от 30 години до началото на 90-те години.

Andy Vermaut shares:'Ice bumps' reveal history of Antarctic melting: Satellites reveal a 50-year record of climate change by tracing the lumpiness in ice surfaces. https://t.co/uPAWrGPf7o Thank you pic.twitter.com/GrFnwphtk0

— Andy Vermaut (@AndyVermaut) February 27, 2024

Чрез използването на заместителя на ледените буци в изображенията от Landsat, данните от наблюденията на изтъняването могат да бъдат изместени с още две десетилетия назад. Тази по-дълбока история дава много по-добра представа за това къде и кога наистина е започнала загубата на лед - каза колегата от Единбург професор Роб Бингъм.

"Записът от Landsat показва например, че добре познатите големи ледници в Западна Антарктида - Пайн Айлънд и Твейтс - са били доста необичайни, тъй като в тях е имало промени още през 70-те години на миналия век. Но на много други места, и със сигурност в техния сектор около Амундсеново море, където изтъняването е напълно повсеместно сега - не се вижда това да се случва до 90-те години на миналия век", обясни той.

Професор Хелън Фрикър от Института по океанография "Скрипс" в Сан Диего наблюдава ледените шелфове със сателитни висотомери. Тя дава висока оценка на изследването в Единбург.

"Плаващите шелфове са за ледената покривка, както летящите подпори за сградите - те осигуряват структурна подкрепа и поддържат ледената покривка. Точките на притискане засилват този ефект и със загубата на контакт опората отслабва. Така че, фокусирайки се върху точките на притискане, това прекрасно изследване оценява стабилността на опората на Антарктида и как и къде тя отслабва", казва тя пред BBC News.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase