П рез 70-те и 80-те години на миналия век геолозите забелязват необичайни слоеве, отложени в древни скали, датиращи отпреди около 232-4 милиона години.
В Източните Алпи един от екипите изследва слой от силикатни утайки, отложен в карбонат. Междувременно в Обединеното кралство геологът и криминалист Аластър Ръфъл изследва слой от сива скала, открит във вътрешността на известния червен камък, намерен в района. И двете открития, както и много други след това, подсказват едно: преди около 232 милиона години Земята е забравила за сушата и е започнало обилно да вали.
Всъщност, като се има предвид, че сивите пясъчници и силикатни утайки са се отлагали дълго, дълго време, това е доказателство, че точно в началото на епохата на динозаврите, когато броят и разнообразието им са експлодирали, е имало необичайно влажен период, продължил 1-2 милиона години.
Всъщност след това откритие се появяват все повече доказателства, че влажният период може да е бил "спусъкът, който е позволил на динозаврите, а вероятно и на другите представители на съвременната сухоземна фауна, да се разнообразят и да доминират на земята".
Периодът, известен като Карнийско плувиално събитие или дори Карнийска криза, оттогава е наблюдаван в скали от цял свят. Причината за необичайното количество валежи изглежда е резултат от огромно увеличение на влажността на въздуха, вероятно в резултат на гигантско вулканично изригване на голямата магмена провинция Врангелия, простираща се от южната част на централна Аляска и по крайбрежието на Британска Колумбия.
"Изригванията са достигнали своя пик през карнайската епоха", казва пред Everything Dinosaur Якопо Дал Корсо, участващ в изследването на изригването.
"Преди няколко години изучавах геохимичния подпис на изригванията и установих някои масивни ефекти върху атмосферата в световен мащаб. Изригванията са били толкова огромни, че са изпомпвали огромни количества парникови газове като въглероден диоксид и е имало скокове на глобалното затопляне", казва Корсо.
Пангея - суперконтинентът на Земята по онова време - вече е била склонна към мусони. Те се появяват, когато тежкият въздух с влага от моретата се насочва към сушата, където се охлажда и пада под формата на проливни дъждове. Тъй като през този период моретата са се нагрявали - достигайки температурата на гореща супа, казва пред New Scientist изследователят на палеосредата Пол Уигнал - над тях е имало повече влага, което е довело до повече мусони и по-силни валежи на сушата.
Влажният и мокър период не е бил добър за живота. В едно изследване, публикувано в Journal of the Geological Society, той е обрисуван като време, в което "вулканичните изригвания генерират киселинни дъждове и парникови газове, които от своя страна водят до измиране поради шоково затопляне, оголване на растителността и почвите на сушата, аноксия и окисляване на океаните".
Видовете са били унищожени от събитието. Но след края му има ясни победители.
"След широкото измиране на растенията и ключовите растителноядни животни на сушата динозаврите привидно са били основните бенефициенти във времето на възстановяване, като бързо са се разширили по отношение на разнообразието, екологичното въздействие (относителното изобилие) и регионалното разпространение, първоначално от Южна Америка до всички континенти", пише екипът в своята статия.
"Това може би е било едно от най-важните [бързи събития] в историята на живота от гледна точка на ролята му за допускане не само на "ерата на динозаврите", но и на произхода на повечето ключови клади, които формират съвременната фауна на сухоземните тетраподи, а именно лизамфибиите, костенурките, крокодилите, гущерите и бозайниците."
