С разрастването на военните конфликти по света, пилотите на пътнически самолети са принудени да се справят с безпрецедентни предизвикателства: рояци от дронове, балистични ракети и постоянен психологически натиск.
През последните години рисковете за гражданската авиация ескалират – от нахлувания на безпилотни апарати в периметъра на летищата до летателни траектории, силно ограничени от зони на военни действия. Новата вълна от атаки в Близкия изток прави небето още по-опасно и поставя на изпитание издръжливостта на екипажите.
Ескалацията на войната в региона доведе до изстрелването на стотици балистични ракети и атакуващи дронове в небето над някои от най-натоварените въздушни възли в света. Конфронтацията между Техеран, САЩ и техните съюзници доведе до удари в близост до летища и приземяването на десетки полети по дестинации от Дубай до Абу Даби. Едва малка част от спасителните полети успяха да достигнат до хилядите блокирани пътници.
As war spreads, airline pilots contend with drones, missiles - and stress https://t.co/ISCV2ml2U2 https://t.co/ISCV2ml2U2
— Reuters (@Reuters) March 7, 2026
Пред „Ройтерс“ осем пилоти и над десет експерти от авиационния сектор и индустрията за сигурност споделиха, че натрупването на конфликти – от Украйна и Афганистан до Израел – е увеличило неимоверно натоварването върху екипажите. Те са принудени да маневрират в постоянно свиващо се въздушно пространство и да се справят с масовото използване на военни дронове далеч от зоните на активни сражения. Всичко това рефлектира тежко върху психичното здраве на пилотите, чиято основна цел остава сигурността на пасажерите.
„Ние не сме военни пилоти. Не сме обучени да се справяме с подобни заплахи във въздуха“, споделя пред „Ройтерс“ Таня Хартер, опитен пилот в Близкия изток и президент на Европейската асоциация на пилотите. Според нея настоящата криза е поредният критичен етап от серията заплахи за сигурността през последните години, които провокират „страх и безпокойство“ сред колегите ѝ. Хартер подчертава, че авиокомпаниите вече често прилагат програми за взаимопомощ между пилотите, но добавя категорично: „Никой пилот не би искал да споделя въздушното пространство с ракети“.
Експертите са единодушни, че безопасността в небето се е влошила рязко през последните две години и половина. Причината е опасна комбинация от т.нар. „GPS спуфинг“ (злонамерено фалшифициране на навигационните данни, което дезориентира самолетите относно точното им местоположение) и нарасналия брой ракети и дронове.
Френският национален превозвач Air France бе принуден да отмени полет за евакуация на блокирани граждани от ОАЕ в четвъртък поради ракетен обстрел. В петък пък полет на Lufthansa бе пренасочен от Рияд към Кайро поради сериозни опасения за регионалната сигурност.
Commercial airline pilots have faced escalating risks in recent years, from drone incursions to flight paths squeezed by conflict. Now the US-Israeli attacks on Iran are making the skies even more perilous and ratcheting up the pressure on those flying through them.
— Bangkok Post (@BangkokPostNews) March 7, 2026
Listen to… pic.twitter.com/Iq4N9NZahr
- По-високо в небето, за да избегнеш ракетите
Пилотите, преминали през школите в Близкия изток, са свикнали с извънредни ситуации, твърди ръководителят на ливанската гражданска авиация. Ескалиращият конфликт обаче постави тези умения на крайно изпитание. Кадри от 5 март запечатаха самолети, излитащи от летището в Бейрут, докато над сградите в ливанската столица се издигат гъсти кълба дим от удари.
„Пилотите от Близкия изток винаги са се сблъсквали с кризи. Още от самото начало ги обучаваме как да реагират при непредвидени обстоятелства и форсмажорни ситуации“, обяснява капитан Мохамед Азиз, генерален директор на ливанската служба за гражданска авиация. „Никой не може да ви даде гаранция дали летището ще бъде бомбардирано или не.“
Пилот от Middle East Airlines с десетгодишен стаж споделя, че маршрутите до Бейрут са станали изключително сложни. В миналото преносимите зенитно-ракетни комплекси в Ливан са имали обсег до 15 000 фута (около 4500 метра), затова пилотите са набирали по-голяма височина, за да останат в безопасност. Днес самолетите често се зареждат с допълнително гориво, в случай че се наложи внезапно отклонение към друго летище.
Въпреки това, повечето ракетни удари остават достатъчно далеч, за да не представляват директен риск, а пилотите често са твърде погълнати от работа, за да мислят за опасностите. „Всъщност си толкова зает в кабината, опитвайки се да получиш разрешение за кацане и да следиш уредите, че нямаш време да обработиш емоциите от случващото се отвън“, признава той.
Safety concerns are mounting for airline pilots already grappling with drone incursions as the Middle East war puts hundreds of ballistic missiles and attack drones in the skies https://t.co/C52W58Ji6G pic.twitter.com/ZbWwP0RnnJ
— Reuters (@Reuters) March 7, 2026
- Дронове парализират европейските летища
Рисковете не се ограничават само до Близкия изток. След руската инвазия в Украйна през 2022 г., дроновете се превърнаха в ключово оръжие и за двете страни. Летища в европейски градове – от Стокхолм до Мюнхен – се сблъскаха с хаос в разписанията поради появата на безпилотни апарати, за които се предполага, че са свързани с конфликта.
Капитан Кристиан фон Д'Ахе, който има 15-годишен опит в търговската авиация и оглавява Датската асоциация на пилотите, изразява сериозна загриженост: „Дроновете се засичат трудно. Те са много малки обекти и понякога ги забелязваме в последния момент. Рано или късно ще се стигне до инцидент.“
Попадането на дрон в двигател може да доведе до пълна загуба на тяга, а сблъсък с крилото може да компрометира маневреността на самолета. Повечето пътнически самолети излъчват сигнал чрез транспондер, който ги идентифицира пред радарите, но дроновете не разполагат с такава технология. Това оставя пилотите „слепи“ за тяхното присъствие, тъй като стандартните граждански радари трудно улавят толкова малки обекти. Специализираното оборудване за засичането им обикновено е собственост на военните или правоохранителните органи.
Компанията Dedrone, специализирана в противодействието на безпилотни апарати, съобщава за над 1,2 милиона нарушения на правилата за полети с дронове в САЩ през 2025 г., като се очаква тази цифра да расте.
- „Почти нищо не можем да направим“
Летищата се опитват да се защитават с радари, честотни сензори и системи за заглушаване, които могат да отклонят дроновете от курса им. Поради стриктни съображения за безопасност обаче, те не могат просто да бъдат сваляни над населени райони.
Тим Фрибе, авиодиспечер в Германия и вицепрезидент на ATCEUC (Координация на авиодиспечерите в ЕС), определя дроновете като „нарастваща заплаха“. „Проблемът е, че в момента, в който получим доклад за дрон, единственото, което можем да направим, е да затворим летището“, казва той.
През последната година полетите на едни от най-големите летища в света – от Мюнхен до лондонското „Гетуик“ – бяха спирани заради дронове. Това принуди операторите спешно да усъвършенстват системите си за откриване на чужди обекти.
Мориц Бургер, търговски пилот от Германия, си спомня смразяващ момент по време на кацане в Европа. Той забелязал обект, наподобяващ балон с прикачена конструкция под него. „Гледах през прозореца и изведнъж този обект прелетя точно под нас. Видяхме го за секунда, максимум две“, разказва той. Шокът е бил огромен, а време за реакция – нулево.
„Когато се окажеш в ситуация на близък сблъсък с такъв обект, нямаш време за реакция. Нереалистично е да се очаква, че пилотите могат да заобикалят подобни прегради във въздуха. В такива моменти почти нищо не можем да направим.“
