М истерията и интригите са присъщи за Светия престол. Хората винаги ще се чудят какво замислят религиозните власти зад затворените врати на Ватикана и какви съкровища се крият там.
Въпреки твърденията, че папата има доказателства за съществуването на извънземни и, че има демони в катакомбите,
истината за тайните архиви е много по-реалистична. Ето защо е и много по-интересна.
От писани на ръка писма от исторически личности като Мери, кралицата на Шотландия и Ейбрахам Линкълн, до папски були* отлъчващи Мартин Лутер от римокатолическата църква, съдържанието на архивите би шокирало всеки учен.
Но защо са толкова строго пазени? В действителност в тези архиви няма доказателства за съществуването на извънземни, които Ватиканът крие от обществеността, а по-скоро документи, които могат да докажат, че Църквата е била съучастник в терора на Мусолини и вероятно дори в антисемитските действия на нацистите.
Archivum Secretum
Истината за тайните архиви идва от грешен превод от латински. Истинското име на архивите на Ватикана е Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum. „Secretum“ от латински не се превежда като „тайно“, както някои предполагат. По-точният превод е „лично“ или „частно“. Архивите всъщност са съставени от лични писма и исторически записи на папите от последните четири века.
Архивите са създадени от папа Павел V. Той очевидно е усещал историческото значение на папската кореспонденция и е знаел, че такива документи трябва да бъдат съхранени. Все пак според манталитетът през XVII в. Обикновените хора не трябва да бъдат запознати с думите, разменяни между папи и крале. И така, архивите се държат под ключ.
Достъп до тайния архив
Едва през 1881 г. папа Лъв XIII позволява на изследователи да разгледат част от съдържанието на архива. Но никак не е било лесно човек да разгледа документите, а процедурата не се е променила много през последните 200 години. На първо място – на журналисти, студенти и историци любители не се дава достъп.
След като заинтересована страна докаже, че той или тя е достатъчно сериозен учен, се дават пълномощия, които трябва да се подновяват на всеки шест месеца. За да влезе в архивите, „учени влизат през Porta Sant’Anna, минават швейцарските гвардейци, минават през Cortile del Belvedere и представят пълномощия“.
След като бъдат допуснати, учените трябва да кажат кои конкретни документи искат да прегледат. Те имат право да искат само по три документа на ден. Така че, вместо да могат да разглеждат съдържанието на архива, те трябва да избират статии от каталози, в които статиите са написани на ръка на италиански или латински. Тези каталози са доста внушителни, като се има предвид, че архивите съдържат „80 км стелажи с документи, датиращи от осми век насам.
Ако след само няколко минути ученият осъзнае, че това, което търси не е в получените папки, той приключва за деня. Компютрите са позволени, но не е и фотографирането, така че учените прекарват по-голямата част от времето си в читалнята във водене на записки.
Исторически съкровища в архивите на Ватикана
Ако човек има късмета да получи достъп до архивите на Ватикана, той или тя ще може да разгледа такива исторически съкровища като:
- Свитък с дължина 60 метра, който съдържа протоколите от съдебните дела срещу рицарите тамплиери, продължили няколко години, започвайки през 1307 г.
- Inter caetera, папската була, издадена от папа Александър VI през 1493 г., която разделя света между испанците и португалците.
- Писмо от Микеланджело до папа Юлий II
- Папска була, издадена от папа Лъв X през 1521 г., с която отлъчва Мартин Лутер
- Петицията от 1530 г., с която Хенри VIII иска от папа Климент VII да анулира брака му с Катерина Арагонска и която съдържа подписите и печатите на над 80 английски лордове и духовници (папата отказва)
- Писмо до папа Сикст V от Мери, кралицата на Шотландия, с молба Църквата да се намеси, малко преди екзекуцията ѝ
- Бележки, свързани с процеса срещу Галилей през 1633 г.
- Писмо от папа Климент XII до Седмия Далай Лама с молба за защита на францискански мисионери в Тибет
- Писма от Ейбрахам Линкълн и Джеферсън Дейвис (и двете написани през 1863 г., нито един от двамата католици) в усилията им папа Пий IX да заеме стараната на Съюза или на Конфедерацията по време на гражданската война в САЩ
Папа Пий XII в съюз с нацистите
Дейвид Керцер, историк от университета Браун, успява да изследва документи от управлението на папа Пий XII (1922-1939). Неговото заключение е, че папата е „сключил сделки с Мусолини, за да защити интереса на Църквата в замяна на мълчание за спонсорирания от държавата антисемитизъм“. Папа Франциск беше притискан да направи достъпно съдържанието на архивите, свързано с папа Пий XII, за да може светът най-сетне да узнае за неговата връзка с нацистите.
Някои казват, че той е подкрепял Хитлер, или по начин, подобен на църковната подкрепа на Мусолини, или може би дори е оказвал по-съществена подкрепа. Други казват, че папата е работил срещу нацистите и е помогнал да се скрият евреите и други обекти на нацистка агресия.
През март 2020 г. папа Франциск предостави „основната документация за понтификат** на Пий XII“ на разположение на историците, заявявайки, че църквата „не се страхува от историята“. Когато изследователите се събраха тази година на уебинар, за да обсъдят оценката си на архивите досега, те заявиха, че „вероятно ще са необходими години, за да се оцени материалът, предоставен от Ватикана“.
Архивите са по-малко „тайни“?
Според папа Франциск Ватиканските архиви вече не са „тайни“, а „апостолски“. През 2019 г. той реши да промени вековното име на Archivum Secretum Vaticanum, Ватиканския секретен архив, на Ватиканския апостолически архив защото, съобщават Vatican News, „на латински и secretum (което означава отделен, частен), и apostolicum (тоест принадлежащ на domnus apostolicus, който е само папата) се отнасят до една и съща реалност, дори юридическа“.
Папата взе решението си въз основа на необходимостта да се отговори на съвременната „чувствителност“, която често свързва думата secretum с идеи за мистерии и скрити артефакти, заключени в трезори.
Независимо от това, архивите на Ватикана остават частни архиви на папата – „подчинени единствено на него и на неговото изключително управление“, както посочват Vatican News.
*Була е основен папски документ с оловен печат, съдържащ разпоредба или послание от един папа до други църковни или светски дейци. Булите са най-разпространени и използвани през Средните векове, като след XV век се издават много по-рядко.
**Понтификат според съвременното разбиране на този термин, е периодът на управление на папата – от деня на интронизацията му, след като е избран от конклава, до момента, в който той престава да бъде папа поради смърт или абдикация
