Н еравенството в доходите отчуждава определени групи в обществото от демокрацията. До това заключение стигат от фондация "Ханс Бьоклер" в свое изследване, публикувано наскоро. То е базирано на две големи анкети, проведени сред домакинства с различни доходи в Германия. Сходни резултати има и от САЩ, пише Deutsche Welle.
Бедните не вярват на политиците, съмняват се и в правосъдието
Резултатите сочат, че при богатите семейства доверието към полицията и правосъдната система например е изключително високо. Сред бедните домакинства обаче цели 22% не вярват на полицията, а една трета - на правосъдието. От “Ханс Бьоклер” категоризират като бедно едно домакинство, чиито месечни доходи са под 60% от средния доход в Германия, което се равнява на около 1200 евро. За богати се смятат тези, които изкарват повече от двойно на средната стойност - т.е. над 4800.
Сериозни разлики се отчитат и по отношение на доверието в политиците. Докато една трета от богатите нямат доверие в политиците, сред трайно бедните този дял е над 50%. Почти толкова от тях също така нямат доверие и в парламента - 47 на сто.
“Отрова за демокрацията”
“Бедността и социалното неравенство са отрова за демокрацията”, казва професор Кристоф Бутервеге, който изследва въпросите, свързани с бедността. И посочва три основни проблема - бедните хора все по-малко участват в избори, което поставя под съмнение легитимността на избраните политици. Освен това, ако средната гласа е заплашена да изпадне под линията на бедността, “тя губи доверие в съществуващата политическа и партийна система”.
Това, посочва Бутервеге, благоприятства възхода на крайнодесните и на популистите, които призовават за смяна на системата. Третото сериозно предизвикателство според него е, че все повече капитал и медийна собственост се концентрират в ръцете на все по-малко хора. По този начин те могат да влияят на политиките за сметка на бедните, които имат ограничено или никакво политическо представителство.
Финансовата журналистка Хайке Бухтер също вижда сериозен риск в тенденцията “многото пари да се умножават допълнително”. “Това застрашава не само западния стандарт на живот, но и демокрацията”, казва тя в интервю за германската обществено-правна телевизия ZDF.
Богатите забогатяват различно днес
Бухтер, която от 2001 година отразява развития на “Уолстрийт”, казва, че в САЩ днес въобще не смятат за богаташи хора, които имат по един милион долара. Богатството започва едва когато натрупаш няколкостотин милиона. “Едва тогава хората, които ги притежават, могат да изградят инфраструктурата, от която се нуждаят, за да станат още по-богати”, казва тя. “Преди всичко се нуждаят от собствена частна инвестиционна банка.” Тя посочва, че достъпът до най-доходоносните възможности за инвестиции е ограничен, а “входният билет за този кръг от избрани хора е натрупаното състояние”.
Финансовата журналистка обяснява, че начинът, по който хората забогатяват, междувременно се е променил из основи. “Бил Гейтс и Джеф Безос, които са едни от най-богатите хора в света, вече не дължат милиардите си на предприемаческите си качества и умения, а на механизмите, по които функционират днес финансовите пазари”, казва Бухтер пред ZDF.
Фалшива благотворителност
Тя е критична и към благотворителността на богатите. “Много от тях действат по мотото: Аз съм богат, затова знам от какво се нуждае светът”, смята Бухтер. И допълва: “Те използват даренията си, за да легитимират капитализма и да наложат правилата му във всички области на нашия живот.” И дава пример с Бил Гейтс, който според нея е използвал влиянието си, за да предотврати патентоването на ваксини срещу COVID-19. “Защо именно Бил Гейтс се оказа способен да управлява световната програма за борба с COVID?”, пита реторично Хайке Бухтер.
