Как картината "Луцифер" стига от Мюнхен до София

Е дин млад мъж, който обича техниката и природните науки и който дава на машинистите на влака щедри бакшиши, за да изпусне малко пара. Това е образът, изникващ в съзнанието на Маргот Брандлхубер, ръководителка на колекцията в музея "Вила Щук" в Мюнхен, когато говори за Фердинанд I Български, пише "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ), цитиран от Deutsche Welle.

Князът, по-късно цар Фердинанд I Български, пътувал с Ориент експрес (а той обичал да пътува), прикачвал салонния си вагон към края на композицията, но влизал в кабината на машинистите, за да кара сам влака. Нерядко царят, за ужас на пътниците, ускорявал толкова много, че последният вагон започвал да се клатушка застрашително по релсите. 

• Любител на изкуствата

По-нататък изданието припомня, че Фердинанд много обичал изкуствата. Като почитател на музиката на Рихард Вагнер, той щедро подкрепял фестивала в Байройт, заради което през 1928 г. той става негов почетен гражданин. Твърди се, че между 1883 и 1943 г. не е пропуснал нито едно издание на фестивала, допълва мюнхенското издание.

И така, докато щастливо пътува из Европа, за да навестява роднините си в Кобург, той обича да отсяда в Мюнхен при херцог Макс Емануел в замъка Бидерщайн в Английската градина. В Мюнхен той се среща с политици, стопански магнати и банкери, за да стабилизира политически и модернизира икономически България, която управлява от 1887 г. Но също така посещава прочутите изложби в Стъкления дворец и галерии като художествения салон на придворния доставчик на изкуство Андреас Пютрих. Именно там през 1891 г. Фердинанд се запознава с изключителната картина на Франц фон Щук "Луцифер", която и до днес се радва на голяма почит в България. 

• Фердинанд и "Луцифер"

Фердинанд веднага се влюбва в картината и я купува. Дали той и Щук са се срещнали лично по това време, не е сигурно, казва Брандлхубер, цитирана от ЗЦ. Знаем обаче, че "Луцифер" постепенно се превръща в емблематично произведение на изкуството и във втората родина на Фердинанд - България. Картината и сега се намира в София - в галерията "Квадрат 500". 

Ценителката на творчеството на Щук е очарована и от личността на Фердинанд I Български. В хода на изследването си Брандлхубер научава много за българския владетел, който се качва на престола твърде млад и неопитен, но се оказва много важен за страната, обяснява Брандлхубер. След края на Първата световна война през 1918 г. той е принуден да абдикира, а след като Австрия, която го е привличала силно, му отказва убежище, той се завръща към семейните си корени в Кобург, където умира през 1948 година. 

Социалистическа България нехае за бившия монарх и не уважава желанието му да бъде погребан в София. Тогава жителите на Кобург го погребват в пътуващ ковчег, вероятно с надеждата, че Фердинанд един ден все пак ще успее да се прибере в София. Това се случва три четвърти век по-късно – през пролетта на тази година тленните останки на царя бяха пренесени в София със самолет. Жалко наистина, защото едно последно пътуване с влак щеше да е много пó на място за любителя на локомотивите Фердинанд, коментира "Зюддойче Цайтунг".

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase