Ф ердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота, избран за княз на България от Третото Велико народно събрание на 25 юни 1887 г., и Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Рейс и Шлайц-Кьостриц, имат любопитна венчавка. Те сключват брак два пъти - католически - на 17 февруари (28 февруари нов стил) през 1908 г., и втори път - на 1 март 1908 г. в замъка Остерщайн, става ясно от информацията на отдел "Справочна" на БТА.
Елеонора е втора съпруга на княза, който се жени за нея след смъртта на първата си жена - Мария Луиза Бурбон-Пармска, с която имат четири деца – княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда.
Втората съпруга на Фердинанд е родена на 22 август 1860 г. в Требшен край Цулихау в Германия. Дъщеря e на Принц Хайнрих IV Рейс и на принцеса Луиза цу Грайс. Леля на Елеонора е херцогиня Мария фон Макленбург – съпруга на великия княз Владимир Владимирович, който е чичо на руския император Николай Втори. По тази линия идва идеята за брак на княз Фердинанд с Елеонора. По време на едно от посещенията на великия княз Владимир Владимирович неговата съпруга великата княгиня Мария Павловна, родена Херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на княз Фердинанд личността на немската княгиня Елеонора от старинния род на Рейското херцогство. Великата княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие, наред с изключителната й скромност и отдаденост.
През януари 1908 г. годежът им е обявен официално. Датата на сватбата е определена за 17 февруари по стар стил (28 февруари по нов) през 1908 г. В рамките на това време е трябвало да се решат редица въпроси, като най-важният сред тях е за религиите на бъдещите съпрузи.
Княгиня Елеонора е лутеранка, а Фердинанд - католик, над когото тегнело непълно отлъчване, наложено от Светия престол.
Католическата венчавка е извършена на 17 февруари (28 февруари по нов стил) 1908 г. в 9:15 часа в църквата “Свети Августин” в Кобург, а протестантската церемония – на 1 март 1908 г. в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по склоновете на Хайнберг над град Гера, столица на Рейското херцогство.
Римското каноническо право разрешавало отлъчването да бъде временно отменено. Тогава на разкаялия се грешник казвали: Освобождаваме те, с последващо възстановяване на действието. Така, след церемонията, отлъчването на Фердинанд отново влязло в сила. Условието за това било Фердинанд да не отговаря по време на лутеранската брачна церемония. Първоначално пасторът на Гера отказва да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното “Да!”. След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на княгинята. Той знаел, че Фердинанд няма да отговори на въпроса взема ли Елеонора за жена с „Да“, а ще мълчи. Затова се обърнал към младоженците с въпроса: Вие съгласни ли сте да станете мъж и жена. Отговорила му с „Да“ само Елеонора. След церемонията тя получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата ѝ е променена на „царица на българите“.
„Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България“ – провиденчески заявява в деня на венчавката руската княгиня Мария Павловна. Пристигането на новата княгиня е прието с радост от страна на българския народ. Княгиня Елеонора стъпва за първи път на българска земя на 21 март 1908 г. На пристанището тя е посрещната с хляб и сол от възторжени българи и е приветствана от митрополит Василий. На 25 март 1908 г. тя е посрещната от столичани.
От самото начало Елеонора се отдава в служба на Българския червен кръст и редица благотворителни институти. Едно от първите ѝ действия е да дари предоставените ѝ от Министерския съвет като сватбен подарък 150 000 лева. Цялата сума е използвана за построяване на детски санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна. Високообразована и начетена, тя проявявала интерес към българското историческо минало, към културни паметници на словото, живописта и архитектурата. Това я насочва към Боянската църква, за чиято реставрация дарява лични средства.
Отзиви за сватбата се пазят в архивите на Българската телеграфна агенция.
В кореспонденция от Берлин, 14 февруари(стар стил), 1908г. / "Волф" четем: Принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц замина тая вечер за Гера (Германия).
Според "Локал-Анцайгер" германският император ще се представлява на сватбата на негово Царско Височество Княз Фердинанд от принц Август-Вилехлм
Гера, същия ден
Тая заран на 10 часа Негово Царско Височество Княз Фердинанд пристигна тук със специален трен. Негово Царско Височество беше изказал желание да няма тържествен прием; при все това на гарата бяха излезли да го срещнат принц Хенрих XXVII, регент на княжеството Рейс, командата на гарнизона полк. Белов, обиколен от своя щаб, камергерит фон Люцов и фон Кученбах, адютантите, кметът на Гера и представители на Министерския съвет. Негово Царско Височество се придружава от пълномощния министър г-н Станчов, от граф Бурбулон, от генерал-адютанта Марков и от граф Кленшан.
Датата е 16 февруари 1908 г., Кобург, същия ден
Тая заран на 9 часа и четвърт в черквата "Св. Августин" един католически свещеник извърши венчалния обред на Негово Царско Височество Княз Фердинанд и принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц. Негово Царско Височество стоя дълго в черквата, молещ се до пристигането на годеницата си, която бе заведена пред олтара под звуците на органа от принц Хенрих ХХIV Рейс-Кострицки, принц Хенрих XVIII Рейски и принцеса Доротея Рейска.
Обръща се внимание и на одеждите на Елеонора и Фердинанд - "Годеницата беше облечена в бял копринен тоалет и носеше дълъг воал. Негово Царско Височество беше в българска офицерска униформа и носеше кордона на ордена на Кобургския дом".
Принцовете и принцесите се наредили отляво и отдясно на олтара. Свещеникът говори върху оня пасаж от посланието на Апостол Павел към Ефесяните, в който се казва, че съпругата трябва да напусне баща и майка, за да живее при своя съпруг. След като се прочете с тих глас "Отче наш", стана разменянето на пръстените. Официални свидетели бяха за Негово Царско Височество Княза - принц Филип Сакск-Кобруг-Готски, а за принцеса Елеонора -Хенрих ХХIV Рейс-Кострицки. На десет часа всички се завърнаха в Гера.
Гера, 17 февруари, 1908г. /"Волф"
В черквата на замъка "Остерщайн" се извърши венчавката на Негово Царско Височество Княз Фердинанд и на принцеса Елеонора Рейс-Кьостриц по протестантски обряд. От замъка сватбеното шествие се отправи към черквата. Между присъстващите се намираше принц Август Вилхелм, представител на германския император. Принцесата беше в бяла копринена рокля, Князът - носеше униформата на български генерал. След венчавката стана разменянето на пръстените. Церемонията се свърши с изпяването на една черковна песен.
В замъка поканените дефилираха пред младоженците. След това се даде дине (тържествена вечеря) от 60 куверти на поканените. Улицата от замъка до Гера бяха богато украсени със стълбове, на които висяха гирлянди и се развяваха германски, рейски и български знамена. Вечерта се даде семейно дине и след това е имало представление-гала в княжеския театър, който бе великолепно украсен с цветя.
Кобург, същия ден/ "Волф"
Техни Царски Височества Княз Фердинанд и Княгиня Елеонора пристигнаха тук. Те ще се бавят малко.
В информация от Виена, 4 март, 1908 г. / кор. бюро четем:
Императорът прие на пладне Негово Царско Височество Княз Фердинанд на специална аудиенция, която трая половин час. Князът е благодарил на императора за поздравленията, които Негово Величество е изпратил по случай женитбата.
Букурещ, 6 март / Ром. агенция отбелязва:
Техни Царски височества българските владетели пристигнаха тая вечер тук с Ориент-експреса, който имаше три часа закъснение поради лошото време. Довечера в двореца се дава семейно дине, утре в двореца "Котрочени" ще се даде обяд. Утре вечер в двореца ще има голямо дине.
Добави ни в предпочитани източници в Google
