С ъвременният iPhone се оказа милиони пъти по-мощен от компютъра на НАСА, изпратил първите хора на Луната през 1969 година. Изследване на учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) прави пряко сравнение между технологията в смартфона на Apple и космическия хардуер от мисията „Аполо 11“.
Командният модул на „Аполо 11“ е бил оборудван с бордовия компютър Apollo Guidance Computer (AGC), който за времето си е бил връх на иновациите. С днешна дата обаче неговите възможности изглеждат невероятно скромни спрямо един iPhone.
Какво показват числата?
Според документацията на MIT, компютърът на мисията „Аполо“ е разполагал с едва 4 килобайта (4 KB) оперативна памет (RAM).
За сравнение:
- Оперативна памет: Съвременният iPhone 17 Pro разполага с 12 GB RAM – това е приблизително 2,93 милиона пъти повече памет от тази на AGC.
- Процесорна скорост: Процесорът на лунния модул е работил на честота от 2,048 MHz (с ефективна скорост от едва 0.043 MHz), докато чиповете на новите модели iPhone достигат между 850 MHz и 2.1 GHz.
- Вътрешна памет: Постоянната памет на космическия кораб е била 72 KB, докато един iPhone днес събира до 1 TB (терабайт) информация.
Дори ако изчислителната мощност на абсолютно всички компютри AGC, произвеждани някога, бъде обединена в една система, тя пак не би могла да се сравни с възможностите на един нов iPhone.
Защо iPhone не може да управлява космическа ракета?
Въпреки че на хартия iPhone превъзхожда лунния компютър милиони пъти, инсталирането му в космически кораб всъщност би било стъпка назад за аерокосмическата индустрия.
Учените обясняват, че навигационните системи на ракетите изискват съвсем различна архитектура, изключителна надеждност и най-вече – устойчивост на космическа радиация, каквато един потребителски смартфон не притежава.
Днешните космически кораби разчитат на високоспециализирани бордови компютри. За пример, ракетата Falcon 9 на SpaceX използва двуядрени процесори с тактова честота около 4.10 GHz – почти двойно над пиковата честота на мобилните чипове.
Освен това експертите отбелязват, че най-голямото предизвикателство пред бъдещите лунни мисии не е суровата изчислителна мощност, а физическата сигурност и безопасността на системите в екстремни условия.
