Завистта е един от седемте смъртни гряха в християнството.
Извън църквата хората също не смятат, че да се завижда е хубаво.
И въпреки това много хора не могат да сдържат чувството на завист в себе си. То просто се появява и е човешко, стига да не води до крайности.
Учените са на същото мнение - не трябва да поставяме завистта под общ знаменател, защото тя може да бъде както лоша, така и добра.
На успеха на другите реагираме по три начина:
с възхищение, благородна завист и завист, изпълнена със злоба, откриват психолози.
И трите емоции, които изпитваме, се появяват, когато започнем да се сравняваме с другите и техните постижения.
Възхищението, както известният датски философ Сьорен Киркегор го нарича, е „радостна капитулация“. Изпитвайки възхищение хората се радват за успехите на другите, приемайки себе си такива, каквито са.
Завистта от друга страна е противоположна на приемането. При нея хората се опитват да запълнят дупката между себе си и другата „по-добра“ личност и често използват всякакви методи и средства за това.
Ако възхищението е „радостна капитулация“, завистта е „нещастно отстояване на себе си“ според Киркегор.
Завистта обаче има различни вкусове
Завистта, изпълнена със злоба, кара хората да запълват дупката между себе си и другите, като побеждават и дисквалифицират „по-добрите“. Тя разпалва агресия и подклажда убеждения, че успехът на тези други е незаслужен.
Ако във вас неконтролируемо се събужда чувство на завист обаче, не е нужно тя да бъде злобна. Може да използвате енергията си и да я съсредоточите в самоусъвършенстване и запълване на дупката с усърдна работа.
Благородна и НЕблагородна завист
Разграничаването на завистта като добра и лоша е сравнително нова идея, въпреки че на езици като немски, тайски и холандски за двете емоции се използват две напълно различни думи.
Холандски учени провеждат изследване със студенти по темата. Основната цел – да се установи дали благородната завист мотивира хората повече да се самоусъвършенстват от възхищението.
И въпреки че аспектът доколко възхищението към другите ни мотивира да се развиваме не е изследван в научните среди, това не се и налага, тъй като се оказва, че завистта (благородната) мотивира участниците в проучването в пъти повече, отколкото възхищението.
Студентите, у които се събужда чувство на благородна завист, си поставят много по-амбициозни академични цели от студентите, изпитващи възхищение или неблагородна завист към успехите на другите.
И още по-добри новини – тези студенти не само си поставят цели, но и ги постигат. В едната част на експеримента на студентите е дадена задача да правят асоциации с думи – дейност, която изисква повишено внимание и влагане на време – усърдна работа, а не природни умения и таланти.
В друга част от изследването учените стигат до извода, че студентите е много по-вероятно да изпитват благородна завист към своя успешен въображаем колега Ханс де Грууте, ако им е внушено да вярват, че промяната би била лесна и постижима за тях.
Изводите – неблагородната лоша завист процъфтява около хора с ограничено мислене, виждащи промяната като сложна и дори невъзможна и таланта като най-достоен за възхищение.
Можем да променим чувството на завист у нас. Но Защо?
Да бъдеш благородно завистлив и мотивиран не винаги е по-добре от чистото възхищение и приемане.
Не всички цели за самоусъвършенстване и развитие са постижими. Да работите за непостижими цели също е лошо и може да ви озлоби.
Истината е, че всеки от нас изпитва завист и възхищение по различен начин. Трябва да се научим как да извличаме най-полезното от тях и да знаем, че завистта не винаги е грях, но въпреки това е по-добре да внимаваме с нея.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
