И мето на Стивън Найт не носи тежестта на негови колеги като Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе или Кристофър Нолан, но е и вече познато на мнозина киномани и почитатели на телевизията. Найт е създателят на популярните сериали Peaky Blinders и Taboo, всеки от които има значителна фенбаза, както и режисьор и сценарист на култовия минималистичен филм Locke с Том Харди от 2013 г.
Затова и проектите му привличат звезди на актьорската професия,
макар и често да са независимо финансирани ко-продукции със скромни бюджети. Такъв е и „Фатално затишие“, филм за 25 милиона долара, който, въпреки това, разполага с носителите на „Оскар“ Матю МакКонъхи и Ан Хатауей в главните роли, както и с номинираните за наградата Даян Лейн и Джимон Хонсу в поддържащ капацитет.
Подобно съзвездие привлича погледа на посетителя в киносалона и е твърде вероятно вече да сте решили, че ще гледате филма, който тръгва по кината у нас от утре (25 януари) дори преди да съм започнал да пиша за него в по-големи детайли. Но ако все още не сте сигурни, че „Фатално затишие“ си струва гледането, то можете да продължите надолу – и бъдете спокойни, текстът не съдържа спойлери.
Лентата се развива в сравнително ограниченото пространство на фикционалния остров Плимут и е заснета почти изцяло в Мавриций. Найт оползотворява спестените средства от международни пътувания за снимки и увековечава локацията си в страхотни кадри от въздуха и под водата.
На фона на красивия пейзаж не по-малко красивите актьори допълват естетиката в пълна степен.
А играта им по всяка вероятност е и основната причина да идете да гледате филма. Найт е поставил в основата на сценария си идея, която трудно може да мине за напълно иновативна в технологизирания 21 век, но е разработена до емоционалния си максимум чрез безупречните представяния на изпълнителите.
В главната роля Матю МакКонъхи може да не показва нещо по-различно от фокусирания си, агресивен стил на игра, който винаги практикува след творческия си ренесанс от началото на това десетилетие, но именно този маниер пасва идеално на персонажа му в лентата. В случая Стивън Найт доказва максимата на легендарния Джон Хюстън, че най-добрият режисьор просто подбира актьорите си най-добре.
Героят на МакКонъхи е в екзистенциална криза,
която ескалира с течение на действието, и актьорът илюстрира това до съвършенство с премерено напрегнати мимики и моментни изблици на лудост, които не минават в преиграване в нито един момент. Зрителят неизбежно застава на страната на изтерзания, но чаровен тексасец и това го въвлича емоционално в действието.
А катализаторът на това действие е героинята на Ан Хатауей,
която отново изиграва сексапилна фатална жена, след като за първи път разкри тази страна на актьорските си способности в паметното си изпълнение като Селина Кайл в „Черния рицар: Възраждане“. Персонажът ѝ е използван в класически ноар стил от сценариста Найт и всяка нейна минута на екрана е изпълнена с напрежение и очакване.
Останалите поддържащи изпълнители, сред които Джейсън Кларк в ролята на отблъскващия аморален злодей и Даян Лейн в амплоато на единствената надежда на главния герой за мирно съществуване, се справят не по-зле в ролите си. По-специална похвала заслужава Джимон Хонсу, който авторитетно и уверено изиграва религиозен приятел на главния герой и глас на разума и съвестта.
Но предвид малкото си екранни минути и реални реплики, над всички тях застава малкият и напълно неизвестен Рафаел Сайе, който почти изцяло с мимики прави сина на протагониста най-ключовия персонаж в целия сюжет. Той е обектът на най-голямо съчувствие от зрителите и неговата съдба логично е издигната като най-важна в действието.
С набора от изброени персонажи и криминалния предмет на голяма част от действието, лентата привидно се числи към вече споменатия филмов жанр ноар. Елегантният обрат в края на сюжета променя това, но не обезсмисля предхождащото го действие, а просто променя зрителския поглед върху него, запълва логически дупки и обогатява на емоционално ниво.
В този аспект лентата лесно може да бъде противопоставена на „Стъкления“ и на неговия режисьор - краля на сюжетните обрати М. Найт Шаямалан. „Фатално затишие“ носи всичкия интелект, емоция, социална актуалност и удовлетворение, които във филма на Шаямалан липсват.
Погрешен завършек пречупва „Стъкления“
Именно това прави новия, независимо финансиран проект на Стивън Найт интересната алтернатива в киносалона от този уикенд нататък, или, както би се изразил звездата на филма Матю МакКонъхи, прави филма точно „alright, alright, alright”.
Четете още за кино ТУК.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
