К лючовият елемент, с който филмът на М. Найт Шаямалан „Неуязвимият“ винаги изпъкваше в сравнение с десетките комиксови филми, излезли между януари 2019-та и неговата премиерна дата преди почти 20 години, беше дълбочината и реализмът на своите персонажи.
Гуруто на холивудската мистерия
Лентата ефикасно деконструира популярния жанр и изследва психологическите корени на най-известните повествователни похвати и личностни архетипи от него. Когато режисьорът разшири сюжетния свят на отдавнашния си хит с друг филм – „На парчета“ от 2017-та – той продължи да развива този мотив, като даде психични основи и единствена по рода си предистория на класически суперзлодей.
Оттам нататък стана пределно ясно, че целият свят би гледал с огромен интерес екранна среща на главните персонажи от двете ленти и Шаямалан, авторът на някои от най-лошите филми на 21 век като „Последният повелител на въздуха“ и „Земята: Ново начало“, все пак получи студийна подкрепа и бюджет от над 20 милиона долара, за да завърши своята своеобразна поредица.
Крайният резултат от тази почти 20-годишна епопея е филм на име „Стъкления“ –
с интригуваща завръзка и невероятно разочароващ завършек, епичен провал, с който Шаямалан се поддава на най-лошите си творчески импулси. Патентованият му финален обрат в сюжета снема наративния фокус от най-важния елемент на цялата поредица дотук и отнема уникалността на централните персонажи.
А никой не може да оспори, че именно тези персонажи са ключът към интереса на аудиторията към филма – както заради изградените си личности в предишните части, така и заради елементарния факт, че ги играят звезди като Брус Уилис, Джеймс МакАвой и Самюел Джаксън. И тримата талантливи актьори изиграват ролите си до съвършенство само за да бъдат обезценени представянията им от евтиния завършек.
Джаксън с лекота застава над всички с хладнокръвна и фокусирана игра,
с очевидно пълно разбиране на своя персонаж. Завръзката на лентата става интригуваща именно заради страхотното включване на неговия герой в действието.
Манипулативен, хитър и категорично уверен в своята съдбовна предопределеност, Господин Стъкления, от който филмът черпи и заглавието си, остава и единственият персонаж, чиито действия продължават да носят някаква тежест в сюжета дори след неуместно ситуирания обрат в края. Джаксън е подкрепен в своето представяне и от Шарлийн Удард, която изиграва майката на персонажа му с не по-малко чар и увереност.
Джеймс МакАвой също остава на очакваното от него високо ниво в ролята на Кевин Уендъл Кръмб, мъж с дисоциативно психично разстройство и 24 различни самоличности. За разлика от „На парчета“, тук той не е единствен главен герой и респективно на представянията му в различните образи на Кръмб не е отделено толкова време.
Затова и в някои от тях личи излишно театралничене и хипербола, до които МакАвой прибягва, за да направи паметни дори персонажите, които илюстрира в няколкосекундни появи на екрана. Въпреки това способността му да променя маниера и говорния си акцент в рамките на секунди си остава поразителна, а в амплоато на Звяра, 24-ата самоличност, никога не е бил и по-заплашителен.
Както често се случва и в други комиксови филми, в присъствието на подобни колоритни злодеи, при това изиграни от талантливи изпълнители като МакАвой и Джаксън, е лесно човек да пренебрегне семплата и по-сдържана игра на актьора в ролята на героя. Но поне в този текст за „Стъкления“ Брус Уилис получава похвала за своето превъплъщение.
Простичкият морал, от който неговият персонаж се ръководи, е есенцията на който и да е супергерой в историята на планетата ни, този психичен елемент, който не му позволява да гледа безучастно как около него се случват лоши, в най-общи линии, неща. Уилис въплъщава това качество по начин, по който сме го виждали да изиграва и десетки други несигурни герои, но и начин, който си остава все така ефикасен заради неговата звездна персона и ненатрапчива харизма.
Бойните сцени между персонажите на Уилис и МакАвой
могат да бъдат похвалени за някои иновативни операторски хрумвания с 360-градусово движение на камерата със синхронизиран, постоянен фокус върху лицето на съответния актьор. Така акцентът пада върху физическия аспект на схватките и мимиките на участниците за сметка на бляскави специални ефекти и хореографирани „суперудари“, каквито обикновено изобилстват в подобни филми.
В поддържащите роли изпълнители като Аня Тейлър-Джой, Спенсър Трийт Кларк и Сара Поулсън изпълняват ролите си компетентно, макар и без да блестят. Конкретно героинята на Поулсън изиграва ключова роля в сюжета и актрисата ефективно и прикрито подготвя персонажа си за финалния обрат в действието, който я афектира най-силно.
С това се връщам и до тъй дискусионния завършек на филма, който очевидно няма как да издам от елементарна професионална етика. Единствено ще изкоментирам, че подобен край би пасвал на откриваща част от поредица, а не на финал на трилогия, при това трилогия, разтеглена в продължение на почти две десетилетия.
Може пък именно това да е прозаичната цел на Шаямалан
Да стартира оттук нова поредица, с която да си осигурява попълнения в банковата сметка още няколко години. Ако случаят е такъв, то режисьорът прави това за сметка на досегашните си хитове, на които зрителите вече никога няма да гледат по същия начин и надали ще превърнат в комерсиални хитове по-нататъшни филми в този сюжетен свят.
Независимо какво още напиша, ако сте гледали „Неуязвимия“ и „На парчета“, любопитството по всяка вероятност ще ви подтикне да изгледате и „Стъкления“ – и не мога да ви виня за това, тъй като е съвсем логично и закономерно. Мога само да ви предупредя да не очаквате удовлетворяващ завършек на трилогията, която преди изглеждаше със забележителен потенциал.
Четете още за кино ТУК!
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
