И мето на М. (произнася се като „Ем“) Найт Шаямалан очевидно е доста трудно за прочитане. Но след като го повторите няколко пъти, то придобива известна музикалност и се запечатва неизличимо в съзнанието. За добро или за лошо, същото важи и за повечето от филмите му.
От утре по кината у нас тръгва поредната лента на американеца от индийски произход, станал всеизвестен с шокиращите обрати в сюжетите си. „Стъкления“ събира на екран Самюел Джаксън, Брус Уилис и Джеймс МакАвой под режисурата на Шаямалан и се явява като продължение и заключение на предишните му филми „На парчета“ и „Неуязвимия“.
Това е и ключов момент от над 20-годишната кариера на режисьора, който е достигал както до върхове като номинации за „Оскар“, така и до провали като филми с 5% критическо одобрение в Rotten Tomatoes. Две десетилетия след големия си пробив с „Шесто чувство“, Шаямалан е длъжен да докаже, че отново е в топформа и още заслужава да работи с актьори като Джаксън, Уилис и МакАвой.
Именно от „Шесто чувство“ (1999) започва всеки разговор за професионалния път на противоречивия режисьор.
Това е първият популярен филм на Шаямалан, с който той демонстрира характерния си визуален стил и склонността си към постепенно натрупване на елегантен съспенс без евтини моменти на внезапна уплаха, каквито изобилстват в повечето хорър филми.
Главните роли в лентата играят Брус Уилис и младият Хейли Джоуел Озмънт, а филмът жъне забележителен комерсиален успех с приходи в размер над 670 млн. долара при заложен продукционен бюджет от едва 40 млн. Лентата е отличена и с цели шест номинации за „Оскар“, включително за най-добра режисура и най-добър оригинален сценарий за Шаямалан.
„Шесто чувство“ оставя безспорна следа в популярната култура с паметни реплики като „Виждам мъртви хора“, както и с шокиращия си, макар и логически издържан, сюжетен обрат в края на действието, когато се оказва, че главният герой на Уилис е бил мъртъв през целия филм. С тези моменти се формира и творческият почерк на Шаямалан, който той продължава да прилага и в следващите си проекти.
И известно време продължава да му носи успехи.
Супергеройският трилър „Неуязвимия“ от 2000 г. отново събира режисьора с Брус Уилис и му осигурява още похвали от страна на критиците. Научнофантастичният хорър „Следи“ (2002) пък дава на Шаямалан възможността да работи с Мел Гибсън и Хоакин Финикс и също е успешен във всяко отношение проект.
Носителят на „Пулицър“ Роджър Ибърт до голяма степен обобщава силните творчески страни на Шаямалан в позитивния си анализ на „Следи“, като заявява, че режисьорът и сценарист е способен да създаде съмнение и напрежение от нищото, сякаш с магическа пръчка. Ибърт подчертава, че след края на „Следи“ зрителят остава със спомена не за малкото, което е узнал в заключението, а за многото, което е изживял и изпитал в хода на целия филм.
За съжаление, „Следи“ маркира и последния голям успех на Шаямалан
до завръщането му към топформа с „На парчета“ цели 15 години по-късно. През цялото това време режисьорът пропада все по-надолу в холивудския ешелон, първоначално с неуспешни експерименти като „Дамата от водата“, а след това и с гръмотевични провали като абсурдно написаните и изиграни „Последният повелител на въздуха“ и „Земята: Ново начало“.
Не бих искал да обръщам повече внимание на въпросните филми, тъй като никой от тях не си струва гледането, а последните два са влезли и в попкултурата с някои от най-смехотворните и изтъркани псевдодраматични реплики в историята на киното.
Едва през 2015 г. Шаямалан създава филм, достоен да бъде споменат заедно с големите му успехи в края на миналия и началото на настоящия век.
„Посещението“ е нискобюджетен хорър филм, който до голяма степен остава незабелязан от масовата аудитория, но получава добри отзиви от критиците, отчайващо нужни на Шаямалан на тогавашния етап от кариерата му. На база на тези отзиви режисьорът получава бюджет от 9 млн. долара, за да направи през 2017 „На парчета“ с Джеймс МакАвой в главната роля.
Лентата регистрира приходи, надвишаващи над 20 пъти своя бюджет
и е високо оценена от критиците както за находчивия си сценарий, така и за невероятното представяне на МакАвой в ролята на необикновен мъж с 24 различни самоличности. Финалният обрат в действието поставя филма в един и същи сюжетен свят като „Неуязвимия“ и създава основите за направата на „Стъкления“, който очакваме с нетърпение и неясни очаквания по кината от утре.
За М. Найт Шаямалан това може да бъде най-големият триумф, или най-големият провал.
Двадесет години след като се утвърждава като гуруто на холивудската мистерия, е време режисьорът да покаже от коя страна на историята на киното ще застане. Можем само да стискаме палци, че финалният му сюжетен обрат ще е щастлив край на противоречивата му кариера.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
