Д ългият COVID и миалгичният енцефаломиелит, известен повече като синдром на хроничната умора (ME/CFS) изглежда влияят на някои части на мозъка по странно подобен начин.
Използвайки версия с висока разделителна способност на ядрено-магнитен резонанс (MRI), изследователи в Австралия показаха, че областите на мозъчния ствол на 10 пациенти с ME/CFS и 8 пациенти с дълъг COVID са значително по-големи от тези на 10 здрави контролни субекта.
Long Covid Brain Changes Mirror Those of Chronic Fatigue, Brain Scans Reveal https://t.co/TIpwHIlcyi
— ScienceAlert (@ScienceAlert) March 29, 2023
Мозъчният ствол свързва гръбначния мозък с най-голямата част от мозъка, главния мозък. От върха надолу стъблото включва средния мозък, моста и продълговатия мозък.
Мостът, участва в несъзнателни процеси като цикли на сън и бодърстване, както и в регулирането на скоростта на дишане и обработката на болката.
Междувременно продълговатият мозък се свързва с „малкия мозък“ или задния мозък, чрез поредица от въжеподобни нервни пътища. Малкият мозък лежи на върха на мозъчния ствол и помага за координирането на баланса и движението.
В настоящото проучване, колкото по-големи са тези региони на мозъчния ствол по обем, толкова по-вероятно е пациентите да се оплакват от затруднено дишане.
„Следователно“, пишат изследователи от университета Грифит, „дисфункцията на мозъчния ствол може да допринесе за свързаните с дишането симптоми при ME/CFS и продължителен COVID.“
Това е малко проучване, но демонстрира неврологично припокриване между синдрома на хроничната умора и дългия COVID за това, което авторите твърдят, че е за първи път.
Констатациите биха могли да помогнат да се обяснят многото споделени симптоми между двете състояния, като мозъчна мъгла, замаяност, главоболие, неободряващ сън, задух, болки в тялото, умора след усилие и проблеми със сърдечната честота и кръвното налягане.
'Long Covid linked to brain changes'
— Dakota (@Dakota_150) March 26, 2023
"The University of Waterloo researchers conducted two studies—one laboratory-based cognitive test and brain imaging study, and a national population survey of over 2,000 Canadians in 2021 and 2022'https://t.co/Yx7CwY8LSG
Откакто учените докладваха за първите пациенти с дълъг COVID през 2020 г., както експертите, така и пациентите посочиха колко подобни са вирусните последици от SARS-CoV-2 на симптомите на ME/CFS.
Мнозина подозират, че двете заболявания са свързани или дори предизвикани от едни и същи фактори, което означава, че изследването на едното може да ни помогне да разберем и лекуваме другото.
Всъщност проучванията показват, че между 13 и 58 процента от хората с дълъг COVID отговарят на диагностичните изисквания за ME/CFS. Въпреки това, като се има предвид липсата на консенсус за това как да се диагностицират тези състояния, такива числа са несигурни.
На този етап учените не знаят достатъчно за двете състояния, за да кажат нещо със сигурност. И това има по-малко общо с „мистериозния“ характер на тези болести и повече с пълната липса на изследвания.
Още преди COVID-19 да привлече вниманието ни, здравното бреме на синдрома на хроничната умора (ME/CFS) в САЩ се оценяваше на двойно по-голямо от това на ХИВ/СПИН. Но дори и тогава, това е най-недофинансираната болест в книгите на Националния институт по здравеопазване на САЩ въз основа на нейната относителна вреда, получавайки 7 процента от финансирането, което трябва в сравнение с други подобни заболявания.
Към днешна дата никой наистина не знае какво причинява ME/CFS, как да го диагностицира ефективно или как да го лекува. Много случаи могат да бъдат свързани с вирусни инфекции или имунна дисфункция, докато други са с напълно неизвестен произход.
За сравнение, дългият COVID произтича от известен вирус и изследователите все още не разбират как патогенът причинява такъв хаос на тялото и ума.
На този етап експертите измислят повече въпроси, отколкото отговори, но някои основни виновници продължават да изскачат.
Мозъкът и мозъчният ствол, по-специално, изглежда са сцената за много от действията.
Наскоро проучвания установиха, че дори хората с лек COVID-19 показват значителни мозъчни промени, като възпаление. А при проучвания за аутопсия тези, които са починали от COVID-19, са имали мозъци, които са изглеждали ужасяващо състарени.
Анализ, базиран на данни от UK Biobank, предполага, че мозъчният ствол често е с увеличен обем при тези, които са се заразили с COVID-19.
От 90-те години на миналия век изследователите също използват ЯМР за изследване на мозъците на пациенти с ME/CFS. В сравнение със здрави контроли необяснимите промени в обема на определени области на мозъка са често срещани, а мозъчният ствол е едно от местата, които се открояват най-много.
#LongCovid's neurologic symptoms vary based on severity of the infection. Distinct pathogenic mechanisms may be at play👇
— delthia ricks 🔬 (@DelthiaRicks) March 29, 2023
-Patients hospitalized w/ acute infection performed worst on memory tasks
-Mild infection not hospitalized 81% had brain fog https://t.co/PZt3FbpOKw
Появата на по-нова технология позволява на учените да разгледат тази част от мозъка по-отблизо от всякога.
В първоначалното си изследване учените в Австралия не откриха значителна разлика в обема на мозъчния ствол на тези със синдром на хроничната умора (ME/CFS) и тези с дълъг COVID.
„Мозъчният ствол регулира дихателните, сърдечно-съдовите, стомашно-чревните и неврологичните процеси и неговото увреждане може да обясни припокриващите се симптоми на ME/CFS и дългия COVID“, заключават авторите на изследването.
„Такива увеличения на обема може да отразяват оток на възпалителни реакции, невродегенерация и/или вирусна инвазия“, добавят те.
Ще са необходими допълнителни изследвания, за да се определи кой от тези пътища кара мозъчния ствол да набъбне по размер и дали тези пътища са сходни или различни при пациенти с ME/CFS и дълъг COVID.
