Н а 20 юни Българската православна църква чества паметта на свети преподобни Наум Охридски, наричан още Преславски.
Той вероятно бил българин от знатен род, но по заповед на княз Борис I Михаил станал ученик на равноапостолите Кирил и Методий.
Заедно с Климент и други българи следвал създателите на първата славянска азбука - глаголицата и им помагал в разпространяването на християнството.
На този ден имен ден празнуват: Бисер, Бисера, Наум. Името Наум идва от иврит – „נַחוּם” и означава „утешител”.
Участвал в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 г. бил ръкоположен в Рим с християнското име Наум.
След смъртта на Методий през 885 г. и гоненията срещу учениците му от германските католически епископи, през 886 г. Наум и Климент се върнали в България.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа и вероятно е участвал в създаването на кирилицата, като първоначално работил в старата българска столица Плиска. След като Климент Охридски бил назначен за епископ на Дрембица през 893 г., Наум продължил работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основал манастир на Охридското езеро, който по-късно е наречен на него.
Преподобни Наум Охридски починал на 23 декември 910 година. Но навярно, защото тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още преди османското нашествие, Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено честване на неговата памет.
Смята се, че мощите на преподобни Наум, които се намират в едноименния манастир край Охридското езеро, са източник на изцерения.
