Тайните на минимума на Маундер: Неочакваното откритие, което преосмисля слънчевата активност

П о време на минимума на Маундер (периодът, от 1645 до 1715 година, когато слънчевите петна станали изключително рядко явление), когато слънчевата активност имала 70-годишно затишие, малкото активност, която се проявявала, се случвала в различна времева линия от начина, по който била през останалата част от историята, разкриват корейските астрономически записи. Това неочаквано откритие ще наложи учените да преосмислят основната характеристика на слънчевото поведение.

Strange Anomaly in Sun's History 🌞

Centuries-old Korean texts reveal an enigma in the sun's cycles! 🌅

🔍 THREAD 🔍

1/ During the 'Maunder Minimum' (1645-1715), the sun's cycles were WAY shorter than today! 😮

(Image credit: NASA/Solar Dynamics Observatory) pic.twitter.com/DP7u1rzejU

— Cosmo Porn (@cosmo_porn) October 23, 2023

На всеки 11 години Слънцето произвежда повече слънчеви петна, изригвания и изхвърля повече коронална маса, което води до повишена аврорална активност и до по-големи рискове от катастрофални геомагнитни бури. Периодът не е съвсем константен - някои пикове са били с разлика от 9 години, други с 14, но обикновено се случва на около 11 години.

От 1645-1715 г., период, известен като минимума на Маундер, обаче слънчевите петна до голяма степен спрели да се появяват. Едва 300 години по-късно научаваме, че дейността работи на осемгодишен цикъл.

Информацията идва от корейски записи за аврорална активност. Полярните сияния се предизвикват от изхвърляне на коронална маса и следват циклите на слънчевата активност, поради което бяха изключително впечатляващи тази година. Корея обаче не е очевидното място, на което човек да реши да търси отговори на тези въпроси. Тя е далеч от който и да е от магнитните полюси на Земята, където са концентрирани полярните сияния, особено по време на слънчеви минимуми.

Въпреки това, в допълнение към по-познатото ни полярно сияние, съществува и втори тип, известен като червено екваториално сияние. То се случва в области, където магнитното поле на Земята е достатъчно слабо, за да позволи на високоенергийни слънчеви частици да проникнат дълбоко в атмосферата. Най-значима от тях била Южноатлантическата аномалия, но за съжаление тя не била добре наблюдавана през XVII-ти век.

The sun has warmed for over 300 years.

Gradual onset of the Maunder Minimum revealed by high‑precision carbon‑14 analyseshttps://t.co/1NuXKulxtn pic.twitter.com/mF2s3W60Ht

— MarionMartin (@M17828764Marion) October 26, 2023

Второ място, на което магнитното поле е било достатъчно слабо, за да се прояви червено сияние било в Тихия океан. Сиянието е наречено Западнотихоокеанска аномалия (WPA) и съществувала от между 1500 и 1800 г., включително минимума на Маундер. По време на WPA червеното полярно сияние било наблюдавано от Източна Азия и за щастие на съвременните астрономи, корейците са водели ежедневни записи за феномена, който нарекли „светлинни огнени изпарения“ в техните кралски регистрационни книги.

Броят на червените полярни сияния зависят от степента на WPA, както и от слънчевата активност, но изглежда, че WPA танцува с много по-бавен ритъм от Слънцето. През първата половина на минимума на Маундер били наблюдавани много сияния. Въпреки това, вместо да следват 11-годишен модел, червените полярни сияния достигали своя връх на всеки 8,2 години. Учените, които анализираха наблюденията, нарекоха този модел „стабилен и надежден“.

За разлика от това, преди да започне минимумът на Маундер, пиковете в активността на червеното сияние съвпадали с това, което знаем за слънчевата активност от други източници.

През втората половина на минимума на Маундер червеното сияние станало толкова рядко, че е трудно да се открие модел, който е следвало.

Като се има предвид колко жизненоважно е Слънцето за нас, е тревожно колко слабо разбираме слънчевите цикли. Минимумът на Маундер е една от най-големите мистерии - не е ясно защо дейността почти спряла.

Surprising Twist To Solar Cycle Revealed In Korean Records Of Rare Red Aurorahttps://t.co/nqvNtWFWLS

— IFLScience (@IFLScience) October 30, 2023

В новото изследване се предлагат условно няколко възможни обяснения за модела.

Проучването е с отворен достъп в AGU Advances.