М оже би сте чували или дори гледали филма "Специален доклад" от 2002 г., с участието на Том Круз и режисиран от Стивън Спилбърг. Научно-фантастичният филм разказва историята на футуристична технология, която позволява на полицията да хваща престъпници, преди да е извършено престъпление. Полицаите могат да станат свидетели на бъдещето и да предотвратят извършването на престъпления.
Готина концепция, но чиста измислица, нали? Е, не съвсем. Още през 60-те години на миналия век уважаван психиатър на име Джон Баркър създава Бюрото за предчувствия в опит да овладее психическите сили на британската общественост. Той се надява, че организацията ще се превърне в „система за ранно предупреждение“ за предотвратяване на бъдещи бедствия.
Сам Найт – щатен автор на The New Yorker – е написал завладяваща книга по тази тема, озаглавена „Бюрото за предчувствия“.
- Аберфанска катастрофа
New episode! In the wake of a terrible disaster, a psychiatrist started a psychic premonitions bureau to prevent disasters. Ep. 165 - The Premonitions Bureau https://t.co/FQdpNZxBLO via @Audioboom pic.twitter.com/C1ySXiGcYH
— Nate Hale (@Conspiratorcast) October 18, 2021
Историята на Бюрото за предчувствия започва на 21 октомври 1966 г. На този ден се случва една от най-тежките индустриални катастрофи в британската история. След период на обилни валежи, отломка от рудодобив, създадена на планински склон над уелското село Аберфан, внезапно се срутва, причинявайки свлачище от кал и отломки.
Под кишата имало погребани редица къщи и училище. Сто четиридесет и четири души бяха убити този ден, включително сто и шестнадесет деца.
Непосредствено след това линейки, пожарни коли и строителна техника, използвана за преместване на пръст, се втурнаха към селото. Както и много доброволци, които се надяваха да помогнат в издирването на все още погребаните.
- Джон Баркър
Джон Баркър стига до Аберфан в деня след бедствието. Баркър бил 42-годишен психиатър, който е учил в "Кеймбридж", преди да се квалифицира като лекар. Той работел в голяма психиатрична болница в Шропшир и бил опитен клиницист. Баркър е публикуван в медицински списания многократно, особено по темата за необичайните психични заболявания.
Той също така имал голям професионален интерес към паранормалното, което го кара да стане член на Британското общество за психични изследвания – организация, основана през 1882 г., за да изследва паранормалното. Баркър пише книга за хора, които точно предсказали собствената си смърт, озаглавена „ Уплашени до смърт“.
- Децата, които предричаха бедствие
В Аберфан Баркър чува истории от опечалени семейства за деца, предсказващи бедствието.
Ден преди остатъкът от рудодобивната мина да се плъзне надолу по хълма, 8-годишно момче на име Пол Дейвис било нарисувало картина на хора, копаещи в склона под думите „краят“.
Същия ден 10-годишната Ерил Май Джоунс разказала на майка си за сън, който е сънувала предната нощ: „Сънувах, че отивам на училище, а там нямаше училище“, каза тя. „Нещо черно се беше спуснало отвсякъде.“
И Пол Дейвис, и Ерил Май Джоунс загинани при бедствието.
Баркър бил толкова изненадан от това, което чу, че започнап да се чуди дали предчувствията могат да бъдат събрани предварително, за да се предотвратят бъдещи катастрофи.
In the wake of the Aberfan disaster, Dr. John Barker set up the Premonitions Bureau, hoping to prevent future disasters. Some believe it may have contributed to Barker’s own premature death only a few months later.
— UNEXPLAINED (@unexplainedpod) June 7, 2019
S04E9 Extra: Forewarning Signs up now:https://t.co/E3QiXPycYL pic.twitter.com/QJMAZQQglL
- Започва всенародният експеримент
Скоро след Аберфан, Баркър пише на Питър Феърли, научен редактор в лондонския Evening Standard. Баркър искал да достигне до цялата страна, за да разбере дали други са имали предчувствия в часовете, дните или седмиците преди Аберфан.
На 28 октомври Evening Standard разпространява статията на своите 600 000 читатели. Баркър получил 76 отговора. Сред тях имало няколко, които съобщили, че имали както физически, така и психически симптоми, когато изпитали предчувствието си за трагедията в Аберфан. Баркър започва да размишлява за съществуването на нещо, което той нарича „синдром преди бедствие“, при което човешкото тяло се превръща в сеизмограф преди важни събития.
През следващите седмици Баркър се срещна с няколко кореспонденти, които го убеждават, че предусещането може да бъде толкова често срещано явление, колкото леворъкостта сред британското население.
- Отваря се Бюрото за предчувствия
Отговорите, които получили, убедили Баркър и Феърли да отворят това, което нарекли Бюрото за предчувствия. В продължение на една година читателите на Evening Standard били поканени да изпращат описание на своите предчувствия. Проектът стартира на 4 януари 1967 г. и не след дълго бюрото започва да идентифицира онези, чиито таланти блестят по-ярко от останалите.
- Алън Хенчър и Катлийн Мидълтън
Двете звезди на проекта били Алън Хенчър и Катлийн Мидълтън. Първият е 44-годишен телефонист в пощенската служба, а втората е 52-годишна учителка по пиано и балет.
И двамата били предвидили бедствието в Аберфан, като Мидълтън се събудила в нощта преди събитието, задушавайки се от „усещането, че стените се срутват“.
Не след дълго бюрото получило първия си голям удар, така да се каже. През пролетта на 1967 г. Хенчър се обажда на Баркър, за да му каже за предчувствието, което има за самолетна катастрофа над планини в Средиземно море, която ще убие 123 или 124 души. Тридесет дни по-късно пътнически самолет на Британия се разбива в хълм в Кипър, убивайки 124 души.
През ноември 1967 г. и Хенчър, и Мидълтън предсказали железопътна катастрофа на линия, водеща към Лондон, броени дни преди да се случи. Мидълтън предвижда още корабокрушение във Франция, наводнения в Аляска, смъртта на астронавт и дори убийството на Робърт Ф. Кенеди .
- Крайната прогноза
В началото на 1968 г. и Хенчър, и Мидълтън започват да се страхуват за живота на Баркър. Звездите на Бюрото за предчувствия предричали смъртта на създателя на организацията.
„Би било погрешно да кажа, че не съм бил уплашен от предсказание от такова естество“, пише Баркър в бележка. „Предполагам, че всеки, който си играе с предусещането по този начин, до известна степен си издава врата и трябва да приеме това, което получава.“
На 18 август 1968 г. Баркър получава мозъчен кръвоизлив у дома си. Той умира в болница в Шрусбъри само на 44 години.
Баркър и Феърли искали да представят своите констатации пред парламента и Британския съвет за медицински изследвания, вярвайки, че вече не става въпрос за доказване на съществуването на предчувствие, а по-скоро как то може да бъде обуздано и използвано.
Със смъртта на Баркър обаче идва краят на Бюрото за предчувствия и всяко по-нататъшно изследване било спряно.
