Д ревният град Велико Зимбабве е бил инженерно чудо. Но археолозите го приписват на финикийци, вавилонци, араби - на всеки друг, но не и на африканците, които всъщност са го построили.
Отивайки до високите стени на Велико Зимбабве, преживяването действа смиряващо. Колкото повече се приближавате, толкова по-грозно ще ви се вижда, но все пак в археологическия обект има нещо примамливо.
Той не прилича на изоставена крепост или замък, каквито могат да се видят в Европа: Велико Зимбабве е било място, където хората са живели и работили, място, където са идвали на поклонение - и все още го правят.
Great Zimbabwe reminds me a bit of South America‘s Machu Picchu, except the tourists are missing… and obviously different history 😂🛖 pic.twitter.com/5SeEdZsWAy
— Thomas Fridrich (@thfridrich) October 12, 2022
Велико Зимбабве е името на обширните каменни останки от древен град, построен между 1100 и 1450 г. от н.е. близо до съвременното Масвинго, Зимбабве. Смята се, че е дело на шона (които днес съставляват по-голямата част от населението на Зимбабве), а вероятно и на други общества, които са мигрирали напред-назад в района, градът е бил голям и мощен, като в него е живяло население, сравнимо с това на Лондон по онова време - около 20 000 души по време на пика му.
Велико Зимбабве е бил част от сложна търговска мрежа (на мястото са открити арабски, индийски и китайски търговски стоки), а архитектурният му дизайн е бил поразителен: изграден е от огромни каменни стени и кули без хоросан, повечето от които все още стоят.
Въпреки това в продължение на близо век европейските колонизатори от края на XIX и началото на XX в. приписват строежа по-скоро на чужденци и изследователи, отколкото на самите африканци.
Всъщност авторът на първото европейско писмено свидетелство за Великото Зимбабве изглежда е бил поразен от самата идея, че то изобщо може да е било построено. Португалският изследовател Жоао де Барос пише през 1552 г., че "има зидария отвътре и отвън, изградена от камъни с чудни размери, които изглежда не са свързани с хоросан".
Посетителите, които ходят в Велико Зимбабве днес, все още могат да разгледат три части:
- Руините на хълма (най-старата, с акропол, за който се смята, че е бил кралски град);
- Голямото заграждение (заобиколено от голяма, висока стена и съдържащо 11-метрова конусовидна кула);
- и Руините в долината (колекция от къщи от кални тухли, където е живяло по-голямата част от древното население).
На езика шона ѝимбабве се превежда приблизително като "каменна къща", а заради размерите и мащабите на обекта той става известен като Великото Зимбабве. Нещо повече, това не е било единственото такова "Зимбабве": има останки от приблизително 200 по-малки селища или търговски пунктове, разпръснати из целия регион, от пустинята Калахари в Намибия до Мозамбик.
Според Мунярадзи Манянга, професор по археология и културно наследство в Университета на Велико Зимбабве, мястото на Велико Зимбабве сред тези селища е широко обсъждано. Някои хора предполагат, че това е било столица на много голяма държава, но според Манянга това изглежда малко вероятно.
"Такава държава би била твърде голяма. Човек не би могъл да се справи с такъв обхват и размер. Затова повечето интерпретации говорят за тях като за повлияни от Великото Зимбабве". Той допълва, че се смята, че Зимбабвийското кралство се състои от Велико Зимбабве и по-малките селища, разположени по-близо до него.
“Purposeful storytelling isn’t show business, it’s good business.”
— #LetsEngageTourism🇿🇼🇿🇦🇲🇼🇿🇲🇧🇼🇹🇿❤ (@NSTED_Africa) October 11, 2022
–Peter Guber, CEO of Mandalay Entertainment, entrepreneur, educator
The story of the Great Zimbabwe need to be told forever #LetsEngageTourism pic.twitter.com/rGjtTm6zHU
Една от най-забележителните характеристики на обекта са неговите стени. Както обяснява Манянга: "Стилът и мащабът на зидарията от сухи камъни, които съставляват Велико Зимбабве, нямат аналог никъде другаде в Африка и извън нея."
Стените на Голямото заграждение са широки 6 м и високи 11 м, а дължината им е около 250 м, което прави заграждението най-голямата единична структура в Субсахарска Африка и втората по големина на континента по обща площ: според Манянга само пирамидите в Египет ги превъзхождат по размер.
Стените, които са изработени от гранит, са подредени прецизно и не използват никакъв хоросан, за да ги задържат на място.
"Добиването на гранита, използването на естествените процеси на изветряне и оформянето му в правилни блокове е било голямо инженерно начинание на тези предколониални общности", казва Маниганга. Металургията на желязото е била необходима за изработването на инструментите, необходими за изрязването на блоковете; тя е била необходима и за изработването на търговските стоки, открити впоследствие на мястото. Всичко това говори за високоорганизирано и технологично напреднало общество.
Населението на Велико Зимбабве започва да намалява в средата на XV в., когато Кралство Зимбабве отслабва (възможните теории за този спад включват спад в добива, прекомерна паша на добитъка и изчерпване на ресурсите), но самият обект не е изоставен. Маниганга обяснява, че той е бил редовно посещаван от различни групи шона по духовни причини чак до колонизацията от британците в края на XIX век.
#LakeMutirikwi view from #GreatZimbabwe pic.twitter.com/qScc8Pz7qO
— BenMoto (@bchiketo) October 8, 2022
"Расовите предразсъдъци от онова време не са могли да си представят, че величието на Велико Зимбабве може да се свърже с африканското население, което по това време е водило много селски начин на живот в малки колиби по хълмовете", казва Манянга. Първоначалните изследователи предполагат, че това трябва да е отдавна изгубена европейска цивилизация или мястото на нещо, споменато в Библията.
Така например през 1871 г. търсачът на злато Карл Маух вярва, че е открил храма на цар Соломон (което поражда надежди, че златните му мини трябва да са наблизо) или двореца на Савската царица. Британският археолог Джеймс Теодор Бент, след като ръководи разкопки през 1891 г., пише книга, в която заявява, че африканците не са способни да построят това, което той е открил. Бент дори изхвърля артефакти, които биха доказали, че обектът не датира от библейски времена.
Десетилетие по-късно, в реч пред Кралското географско дружество, британският журналист Ричард Н. Хол подкрепя гледната точка на Бент, след като сам посещава обекта.
Той говори за художествената стойност на откритите дърворезби от сапунен камък и за "чудесната хитрост" на златодобива, който обхваща стотици мини, преди да заключи, че "е съвсем морално сигурно, че дори по-грубите методи на приложение [на тези науки] са внесени от Близкия изток, а не са възникнали в Югоизточна Африка". Вместо това той и колегите му смятат, че финикийците, арабите или вавилонците са създали града.
Според Манянга "те са искали да използват [това обяснение] като морално оправдание за колонизирането на Зимбабве. Ако в тази част на света е имало тази отдавна изгубена цивилизация, нямало нищо лошо в колониализма, защото те възкресявали това старо царство".
Няколко археолози от онова време обаче контрират, че обектът не е достатъчно стар, за да е от библейски времена.
"Тогавашното колониално правителство потискаше тези мнения и официалният разказ в обществените медии и музеите беше, че Великото Зимбабве е с чужд произход", казва Манянга. Тази версия на историята е поддържана през 60-те и 70-те години на ХХ век от правителството на колонията, в която има бяло малцинство. Едва през 1980 г., когато Зимбабве получава независимост, новите лидери могат най-накрая да потвърдят, че обектът е построен от собствените им предци. През 60-те години на ХХ век чернокожите националисти дори избират Зимбабве за име на страната, която се надяват да доведат до свобода, като се позовават на Великия Зимбабве.
От 1980 г. насам местните археологически проучвания се възобновяват бавно и се занимават предимно с поддръжка и ремонт. Вместо това проучванията са съсредоточени върху сателитните обекти, отчасти защото те са били по-малко засегнати от ранните разкопки. Манянга подчертава, че научното разбиране за Велико Зимбабве се е променило.
"Евроцентричните модели интерпретираха обекта така, сякаш разглеждате замък в Европа. Това, което стана ясно от последните работи, е, че Велика Зимбабве е била изградена в продължение на дълъг период от време; тя не е била построена веднъж и след това окупирана, а се е разраствала с времето. Дори стените са издигнати на по-късен етап, защото по-рано в Велико Зимбабве е имало земеделски общности."
Днес великият древен град остава също толкова важен за зимбабвийците. Наблизо са разположени села на шона, а много жители работят за поддържането на обекта. Наблизо се намира и религиозен център, а мястото все още привлича поклонници, които практикуват традиционните вярвания на шона.
"Африканците са тези, които са го създали", казва писателят Марангванда. "И повече от хилядолетие по-късно то все още стои. Това е свидетелство за това кои сме ние."
