Д вувековното величие на Новоасирийското царство най-вероятно е било покосено от продължила 60 г. суша, твърдят американски учени.
Проучването, което проследява регистрите на валежите, предполага, че около 612 г. пр. н. е. столицата на някога огромната империя, простирала се от Иран до Египет, Ниневия се превърнала в лесна плячка за вавилонците от юг и мидийците от изток.
Някои археолози наричат този период „майката на всички катастрофи”, защото изглежда невероятно как две сравнително малки армии успяват да превземат най-големия град в света и да го унищожат до основи.
Нито разкопки, нито изследването на архивни документи не е могло да даде отговор на тази голяма загадка.
Екипът на Ашиш Синха от Калифорнийския университет установява, че всичко е било по вина на климата с помощта на археологически архиви, предоставени от Университета в Йейл.
Заключенията и изводите на учените са публикувани в изданието Science Advances.
Населението на Асирийската империя се е занимавало предимно със земеделие и прехраната му е зависело от климатичните условия и съответно количеството валежи.
Вавилонците разчитали на своите напоителни системи и затова сушата за тях не била катастрофална, казва Харви Уайс от Университета в Йейл.
Екипът на Синха изследва сталагмити от пещерата Куна Ба, която към днешна дата се намира на територията на Ирак.
Структурата на сталагмитите дала много отговори за климата от съответните времеви епохи.
Синхронизирайки резултатите от своите изследвания с наличните исторически извори от онзи период, Синха и Уайс успяват да стигнат до крайното си заключение и да намерят връзка между сушата и разпада на Новоасирийското царство.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
