600-годишна пекарна, изхранвала армията на Наполеон

Н а ветровития Миконос се намира неочаквано съкровище: най-старата пекарна в Гърция, която някога е снабдявала с хляб войските на Наполеон по време на Наполеоновите войни. 

Мигнете и ще го пропуснете. Така ми беше описано местоположението на средновековната пекарна Gioras Wood от местен жител, който наистина е мигнал и я е пропуснал няколко пъти, въпреки че е редовен посетител на острова. Това пише Клои Брейтуейт за BBC.  

На бруления от ветровете остров Миконос, където туризмът е основният източник на доходи, а местните жители често са много повече от посетителите, е останало малко от това, което е автентично за Миконос. Когато през 60-те години на миналия век международна социална група от богати хора, които пътуват по света, за да участват в социални дейности, недостъпни за обикновените хора "откриват" острова, той носи така необходимите приходи на бедните хора, посочва Брейтуейт.  

Последва бързо развитие за привличане на международни туристически долари, но въпреки внезапния приток на богатство, населението на Миконос започна да намалява, тъй като разходите за живот станаха твърде скъпи. Традиционните рибарски селища остават на заден план, а наред с таверните се появяват и хотели, предназначени не за местните жители, а за чужденците, разказва местен жител.  

For all of you bread lovers . . .https://t.co/AFErtD3xyd

— Peter Georgiou (@realGeorgiou) February 16, 2024

Днес е трудно да се открие нещо от стария Миконос, въпреки над 3000-годишната му история, но има някои запазени образци от миналото, като Gioras. Управлявани днес от съпрузите Джордж Вамвакурис и Клое Папайоану, пещите на дърва в Gioras са запалени за първи път през 1420 г., когато Хенри V все още е седял на английския престол, а византийците са управлявали Константинопол. Това е най-старата пекарна на дърва в Гърция и е собственост на семейство Вамвакурис, откакто венецианците напускат острова през 1718 г. и предават бизнеса на прапрадядото на Джордж. Според Мария Лои, гръцки готвач и документалист, носител на множество награди, тя е известна като "Партенона на всички гръцки пекарни на дърва". 

Там се приготвял специфичният хляб. "Различните региони на Гърция имат различни кулинарни култури, които могат да се видят отразени в техните местни хлябове. Те са повлияни от местната култура и наличието на съставки във всеки регион. Хлябът в Миконос е типичен за Цикладите и се нарича paximadia: твърди сухари от ечемик или пшеница, два пъти изпечени и подправени с местни билки, зехтин и анасон", казва Лои. 

Подобно на останалата част от град Миконос, стените на пекарната са варосани. Самата пекарна се спуска по стръмни каменни стълби. Това е ефирно, уютно пространство, изпълнено с деликатен аромат на сладък бадем и канела, карамелизирана захар и прясно смлени кафеени зърна. Преди около 600 години, пекарната е била просто голяма пещ, вградена в склона на хълм, за да поддържа пространството малко хладно, докато огънят гори през целия ден, разказва журналистът.  

„Хлябът, който пекоха, беше известен като „морски хляб“ и се продаваше на малки кораби“, обясни Лои, която наскоро посети Gioras, докато снимаше сезон 2 от своята документална поредица „Животът на Лои“. Морският хляб може да се съхранява до една година, което го прави идеален за дълги пътувания, пише Брейтуейт.  

🏖️☀️🇬🇷 Escape to paradise on Mykonos Island! Relax on pristine beaches and indulge in delicious Greek cuisine. 🍽️🌊 Don't forget to snap some pics of the island's iconic windmills! 📸 #Mykonos #IslandParadise #GreekGetaway pic.twitter.com/SoRYLIsx0F

— elenianna.com (@eleniannacom) January 23, 2024

„Моряците взимаха този хляб със себе си на дълги пътувания, потапяха го в океана, за да го рехидратират, наслаждаваха му се със зехтин и понякога с пресни морски дарове.“ Това е същият хляб, който Gioras доставя на войските на Наполеон по време на Наполеоновите войни в началото на 19-ти век. „Тези скромни сухари изиграха решаваща роля дори по време на Наполеоновите войни, тъй като снабдяваха френските армади“, съобщават записи на очевидци. 

Поглеждайки нагоре към тавана на пекарната, все още можете да видите оригиналния опушен таван, поставен преди векове – големи дървени греди, поддържащи по-малки, усукани греди, запазени от топлината и сухотата на въздуха. Това е пространство, което е замръзнало във времето. През лятото лек бриз минава през кафенето на пекарната, докато много светлина блести през отворените прозорци, сенките го предпазват от суровото средиземноморско слънце, пише авторът на BBC.  

The whitewashed #windmills lined up on a hill overlooking #Mykonos Town are a signature island sight. Capped with wood and straw, the 3-story conical windmills were built in the 16th century to mill flour.
📷 evgeni.fab pic.twitter.com/W4ctRMKPho

— Greece Ελλάς Grecia (@GreekPictures) January 16, 2024

През по-голямата част от 300-те години, през които управлява Gioras, семейство Вамвакурис се е посветило на правенето на хляб, който се пече на всеки 15 дни и се разделя между различни местни села. Имаше и общ аспект на Gioras, тъй като жените от целия остров идваха тук, за да се събират и общуват, докато пекоха всякакви храни в пещта на дърва. За да направят своя хляб, те биха използвали предварителен фермент или закваска за тесто като основа, казва Клои Брейтуейт.   

„За гърците храната е много социално изживяване и пекарните все още се смятат за сърцето на общността точно поради тази причина“, казва Лой. 

 „Възрастните хора идваха сутрин да си вземат хляб. Чакаха много търпеливо да излезе храната. Преди няколко години, започнахме да правим кафе, за да привличаме повече хора. И така, пекарната се адаптира, а кафето стана основна част от менюто”, разказва Папайоану. 

Но днес, със застаряващо население и потока от туристи, нещата се променят: туристите не купуват хляб, те купуват сладкиши като бисквити. През лятото, когато фурните са включени, просто е твърде горещо, за да могат хората да седят и да се наслаждават на закуските си. И много местни жители, които са израснали преди притока на туризма, сега избират да живеят другаде. Те се връщат само за работа през зимния сезон, преди да заминат отново за по-големи градове като Атина, отнасяйки своите спомени и традиции със себе си. И така, преди пет години, когато бащата на Вамвакурис почина, производството на хляб спря.   

Nestled in the deep blue of the Aegean Sea, #Mykonos is a shimmering jewel of #Greece. Strolling through its cobbled streets, one can admire the traditional architecture of the white houses, punctuated by iconic #Windmills. Every corner tells a story, from quaint #cafes to local… pic.twitter.com/tLhB2F8gpv

— Davide Sarrecchia (@davide_roma81) October 8, 2023

Вместо това Папайоану и Вамвакурис работят, за да запазят миконската традиция жива по други начини: всички съставки се доставят от сестринските им острови, не по-далеч от 500 км. „Това е старият начин“, каза Папайоану. До 60-те години на миналия век на острова няма електричество или течаща вода. Вносът бил рядък и скъп, а за местното население често невъзможен, разказва тя.  

Папайоану се е посветил на запазването на древните рецепти и традиции на тяхното семейство. 

„Наследихме книга, пълна с рецепти  за бисквити, сладкиши, сирене, дори мед“, каза тя. Очите ѝ светнаха, когато извади снимки на на телефона си. Пълен е с разхлабени листове хартия, покрити с ръкописни бележки, пише авторът на BBC.  

„Сега се разпада“, засмя се тя, обяснявайки, че повечето от старите семейни рецепти са прибрани на сигурно място. Книгата вече е дигитална. Тя отвори Pinterest на телефона си, където рецептите са изложени на тяхната специална стена, допълва журналистът.