Н а 4 юли 1807 г. е роден италианският генерал, политик и патриот Джузепе Гарибалди. Заедно с Камило Кавур, Виктор Емануил II и Джузепе Мацини е смятан за един от „бащите на отечеството“ на Италия. Като революционер той взема дейно участие в обединението на Италия и в Италианската революция. Гарибалди е съдбоносен за италианското Рисорджименто, лично ръководи и се сражава в голям брой военни кампании, които позволяват създаването на обединена Италия.
Опитва най-често да действа от позиция на закона, което прави названието „революционер“ неточно:
произведен е в звание генерал от временното правителство на Милано през 1848 г., генерал на Римската република от 1849 г. от военния министър и в името и със съгласието на Виктор-Емануил II, води Похода на хилядата.
Military hero of Italian unification Giuseppe Garibaldi. Earlier, as a political exile in South America, he fought guerrilla wars in Brazil and Uruguay. Photo taken 1866. pic.twitter.com/SHOAjKk3vH
— History Calendar (@historycalendar) October 14, 2022
Твърд републиканец по убеждение, оставя на заден план своите лични виждания, признавайки монархическата власт на Карл Алберт и Виктор-Емануил II, които се превръщат в носители и средоточие на обединителното дело, с което се противопоставя на Мацини, въпреки че бива един от неговите последователи в началото на политическия си живот.
Походът на хилядата през 1860 г. е кулминационният елемент в делото му: спечелва Юга на полуострова, който поставя под властта на Виктор-Емануил II, с което го прави крал на цяла Италия. Последните му начинания, целящи да интегрират Рим към италианското кралство, са неуспешни.
От Похода на хилядата са повлияни много български революционни дейци
като Георги Раковски, Петко войвода, Димитър Общи и полковник Стефан Дуньов. Много българи участват като доброволци в Похода на хилядата, те са наречени българи-гарибалдийци. Българските доброволци минават под прякото ръководство на Джузепе Гарибалди; сред тях е и капитан Петко войвода. Много от българите, участвали в италианските освободителни войни, по-късно използват натрупания опит в освободителните борби на България.
- Статуята на Свободата
Статуята на Свободата е официално представена на американския посланик в Париж посланик Ливай Мортън на церемония в Париж на 4 юли 1884 г. Тогава е обявено, че френското правителство е приело да заплати за превоза ѝ до Ню Йорк. Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в изграждането на пиедестала. През януари 1885 година тя е разглобена и опакована за презокеанското си пътуване. Тя пристига на 17 юни 1885 г.
ON THIS DAY: The Statue of Liberty, designed by French sculptor Auguste Bartholdi, arrived in New York Harbor. Reassembly of the statue on what was then called Bedloe’s Island, now Liberty Island, would be completed a year later. pic.twitter.com/0KaM5olBlF
— ABC News (@ABC) June 17, 2025
Статуята на Свободата е неокласическа скулптура, огромен паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява свободата и стремежа към нея. От 1886 г. до откриването на самолета, е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от 3 милиона души средно на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.
- Декларацията за независимост на САЩ
Декларацията за независимост на САЩ е документ приет от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г., обявяващ, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. Написана най-вече от Томас Джеферсън, Декларацията дава официално обяснение за причините, поради които Конгресът е гласувал обявяване на независимост на 2 юли 1776 г. Рожденият ден на САЩ – Денят на независимостта – се празнува на 4 юли - денят, в който текстът на Декларацията е одобрен от Конгреса.
2 July 1776: The American Continental #Congress adopts a resolution breaking with Great Britain. A formal Declaration of #Independence is approved on July 4, Independence Day. #history #HistoryMatters #OTD #ad https://t.co/DhTUwPEsCs pic.twitter.com/knT3nmixtf
— Today In History (@URDailyHistory) July 2, 2025
След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко разпространена сред обществеността. Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон. Въпреки че документът е одобрен от Конгреса на 4 юли, датата на подписване е оспорвана. Някои историци смятат, че Декларацията е подписана почти месец след нейното приемане, на 2 август 1776 г.
Още събития на 4 юли:
- 1927 г. – родена е италианската актриса Джина Лолобриджида („Фанфан Лалето“, „Парижката Света Богородица“)
- 1826 г. – умира американският президент Томас Джеферсън
- – умира американският президент Джон Адамс
- 1934 г. – умира полският физик, Нобелов лауреат Мария Кюри
- ООН – Международен ден на кооперативите (за 2015 г.) – Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на ООН през първата събота на юли
