Н а 31 октомври 1922 г. в Рим се случва събитие, което ще промени не само Италия, но и цяла Европа. След седмици на политическа криза, улични безредици и заплаха от гражданска война, крал Виктор Емануил III възлага на Бенито Мусолини да състави правителство.
Така лидерът на малката, но агресивна Национална фашистка партия става премиер на Италия — само на 39 години. Това е началото на фашисткия режим и прологът към една от най-мрачните епохи на ХХ в.
От социалист до диктатор
Мусолини започва политическата си кариера като социалистически журналист и агитатор, известен със своята пламенна реторика. По време на Първата световна война той обаче се разочарова от левицата, подкрепя участието на Италия във войната и е изключен от Социалистическата партия.
През 1919 г. основава „Фаши ди комбатименто“ – движение, което обединява ветерани, националисти и антисоциалисти под лозунги за „ред“, „сила“ и „национално възраждане“.
Фашистите се възползват от хаоса след войната – безработица, инфлация и политическа нестабилност. С помощта на своите черноризци (паравоенни отряди), Мусолини започва да тероризира политическите си противници и да печели популярност сред онези, които търсят „силна ръка“.
„Походът към Рим“
Кулминацията настъпва през октомври 1922 г., когато Мусолини организира демонстрация, останала в историята като „Походът към Рим“. Хиляди черноризци се събират около италианската столица, настоявайки властта да бъде предадена на фашистите. Вместо да обяви извънредно положение, крал Виктор Емануил III отказва да използва армията срещу тях – решение, което по-късно историците ще нарекат „фатално“.
На 29 октомври кралят кани Мусолини да поеме правителството, а на 31 октомври 1922 г. новият премиер официално се заклева в лоялност към короната. Фашизмът влиза във властта не чрез революция, а чрез комбинация от натиск, страх и политическа слабост.
Мусолини обещава възраждане на нацията, стабилност и ред. В първите години той постига определени успехи – ограничаване на безредиците, развитие на инфраструктурата и активна външна политика. Но зад фасадата на „възраждането“ стои систематично премахване на демокрацията: цензура, забрана на опозиционните партии, контрол над медиите и култ към личността.„Всичко в рамките на държавата, нищо извън нея, нищо против нея“, гласи известната му формула, обобщаваща философията на фашизма.
От Рим до Берлин – заразата на фашизма
Възходът на Мусолини вдъхновява други авторитарни лидери в Европа. Адолф Хитлер открито признава, че черпи вдъхновение от италианския фашизъм. До края на 30-те години Италия вече е пълна диктатура, съюзена с нацистка Германия.
Участието на Мусолини във Втората световна война довежда страната до катастрофа. През 1943 г. той е свален от власт, арестуван, а две години по-късно – убит от партизани.
Историческото значение на 31 октомври 1922 г.
Денят, в който Мусолини поема властта, бележи началото на първия фашистки режим в Европа – модел, който по-късно ще бъде копиран и изопачен в редица страни. Той показва колко лесно демокрацията може да бъде подкопана от страх, нестабилност и обещания за „ред“, и колко тънка е границата между лидерство и диктатура.
- Един монах променя света – началото на Реформацията
На този ден през 1517 г. един августински монах на име Мартин Лутер заковава на вратата на дворцовата църква във Витенберг своя списък от 95 тезиса – документ, който ще постави началото на Протестантската реформация и ще промени завинаги хода на европейската история.
Днес този момент се смята за символичното начало на Реформацията – движение, което ще разклати устоите на Католическата църква, ще доведе до войни, разделения и нови идеи, но и ще положи основите на модерния свят.
Европа преди бурята
В началото на XVI в. Католическата църква е не само духовна, но и политическа сила. Папата управлява обширни територии, а свещениците често търгуват с влиянието си. Една от най-спорните практики е продаването на индулгенции – удостоверения, които обещават опрощение на греховете срещу заплащане.
За мнозина вярващи това изглежда като измама. Един от тях е Лутер – преподавател по богословие във Витенбергския университет, човек с дълбока вяра и силно чувство за морална справедливост.
Списъкът на Лутер не е бунт срещу вярата, а призив за реформа. Той оспорва търговията с индулгенции, поставя под въпрос властта на папата и настоява, че спасението не се купува с пари, а се постига чрез вяра.
Силата на идеите му се оказва неудържима. Благодарение на новото изобретение – печатарската преса, тезисите бързо се разпространяват из Германия и Европа. За няколко седмици името на Мартин Лутер вече е известно на всички.
От спор към революция
Папа Лъв X първоначално подценява значението на спора, но скоро вижда в Лутер заплаха за авторитета на Рим. През 1520 г. Лутер е отлъчен от Църквата, а през 1521 г. е призован да се яви пред император Карл V на рейхстага във Вормс.
След това е обявен за еретик и се укрива под закрилата на саксонския княз Фридрих Мъдри. В изгнание Лутер превежда Библията на немски език, давайки на обикновените хора достъп до свещените текстове без посредничеството на църковната йерархия.
Реформацията се разпространява като пожар. Скоро възникват нови църкви – лутеранска, калвинистка, англиканска. Европа се разделя на католици и протестанти, а религиозните конфликти ще бележат следващите два века.
Още събития на 31 октомври:
- 1892 г. – Артър Конан Дойл публикува Приключенията на Шерлок Холмс.
- 1984 г. – Министър-председателката на Индия Индира Ганди е убита от двама сикхи от охраната.
- 1992 г. – Папа Йоан Павел II се произнася за реабилитирането на Галилео Галилей, осъден като еретик.
Родени:
- 1865 г. – роден е американският антиквар Уилфрид Войнич, намерил прочутия Ръкопис на Войнич
- 1929 г. – роден е италианският актьор Бъд Спенсър
- 1961 г. – роден е режисьорът Питър Джаксън („Властелинът на пръстените“, „Кинг Конг“, „Хобит“)
- 1968 г. – роден е американският рапър Ванила Айс
Починали:
- 1926 г. – умира американският илюзионист Хари Худини
- 1984 г. – умира индийският премиер Индира Ганди
- 1993 г. – умира италианският режисьор Федерико Фелини
