Н а 18 юли 2012 г. България става сцена на едно от най-ужасяващите терористични нападения в своята съвременна история. В 17:23 ч. на летище Сарафово в град Бургас беше извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи, току-що пристигнали от Тел Авив.
Те се готвят да отпътуват към хотелите си на българското Черноморие, когато мощна експлозия разтърси паркинга пред летището. Мишени са три автобуса. Взривът поразява тежко единия автобус и засяга другия паркиран до него. Като последствие от експлозията най-тежко засегнатият и още два автобуса наблизо са изпепелени от пожар, шофьорът на третия автобус, предназначен за израелците,
Виктор Андонов реагира светкавично – тича до своя автобус, пали двигателя и с отворени врати го изтегля от паркинга преди да са го обхванали пламъците, като с хладнокръвната си постъпка той спасява много хора и предотвратява още жертви.
This week we remember the July 2012 #Hezbollah terror attack at Burgas airport in #Bulgaria, that claimed the lives of 6 innocent people. An appropriate day to once again urge the European Union and its member states to list Hezbollah in its entirety as a terror group (📷 ZAKA) pic.twitter.com/BAuJvw0NYN
— Alon Ushpiz (@AlonUshpiz) July 19, 2020
При атентата загиват седем души – един българин, шофьорът на автобуса Мустафа Кьосов на 36 години семеен с 11-годишно дете от село Юруково, петима израелски туристи и атентаторът. Ранени са 35 души, 4 много тежко, 18 тежко и останалите леко ранени, една от по-леко ранените е българка – служителка на туристическата фирма, посрещаща израелците. Нападението предизвиква паника и хаос, а свидетели разказват за ужасяваща гледка – дим, огън и викове за помощ.
Освен тримата най-тежко ранени израелци всички останали 32 са върнати незабавно в Израел със специален израелски самолет, без да са надлежно разпитани от българските власти.
Веднага след взрива местните власти затварят летище Бургас и пренасочват всички полети към Варна.
Започва претърсване на летището за евентуално наличие на други бомби. На мястото пристигат президентът Росен Плевнелиев, вътрешният министър Цветан Цветанов, министрите на здравеопазването и финансите Десислава Атанасова и Симеон Дянков. От МБАЛСМ „Пирогов“, Военномедицинска академия и УМБАЛ „Св. Марина“-Варна пристигат специализирани медицински екипи, а Израел изпраща и самолет със свои специалисти.
🔟 year ago, on 18 July 2012, 5:17 PM at Sarafovo Airport in Burgas, a horrific terrorist attack claimed the lifes of 6 innocent people - five Israelis 🇮🇱 and one Bulgarian 🇧🇬.
— Israel in Bulgaria - Израел в България (@IsraelinBG) July 18, 2022
May their memory be a blessing 🕯️ pic.twitter.com/CgD1uKRkYv
Група от ливанци е задържана на летище Варна във връзка с експлозията. Според българските власти в хода на разследването е изяснено, че „няма замесени български граждани в атентата“, „съпричастни“ към атентата са били поне трима души, двама от които са с австралийски и канадски паспорт и живеят на територията на Ливан. „Имаме данни, че атентатът е финансиран от Хизбула. Може да се направи обосновано предположение, че две лица са принадлежали към военното формирование на Хизбула“, заяви българският вътрешен министър тогава Цветан Цветанов.
На базата на разследването и събраните доказателства, България официално обвини Хизбула за извършеното нападение.
Това предизвика силен международен отзвук и доведе до включването на военното крило на Хизбула в списъка на терористичните организации на Европейския съюз. Израел обвини Иран, че е финансирал и организирал атаката чрез Хизбула, макар и Техеран да отрече участие.
Бургаското летище е отворено по-малко от 24 часа след инцидента.
- Битката при Русокастро
Битката при Русокастро е сражение между войските на Втората българска държава, водени от цар Иван Александър и тези на Византийската империя, предвождани от император Андроник III Палеолог, състояла се на 18 юли 1332 г.
През лятото на 1332 г. в българските земи избухва бунт, ръководен от болярина Белаур, брат на Михаил III Шишман. Възползвайки се от размириците в съседната държава, византийския император Андроник III събира войска и нахлува в България, желаейки да си възвърне крепостите на юг от Стара планина. Походът започва през втората половина на юни 1332 г. и за кратко време византийците успяват да превземат всички градове, отнети им от българите, с изключение на Анхиало.
Зает с потушаването на бунта, българския цар отначало не е в състояние да се противопостави на византийската армия
и води преговори за прекратяване на бойните действия, но по-късно, начело на голяма войска, се придвижва на юг от Стара планина и достига близо до крепостта Русокастрон (при днешното село Русокастро, Бургаска област), край която са разположени и войските на Андроник. Между двамата владетели започват преговори и на 17 юли се стига до споразумение Византия да отстъпи на България Диампол (Ямбол) в замяна на Анхиало. През нощта на 17 юли обаче в българския лагер пристигат наемниците-татари, извикани от Иван Александър за борба срещу бунтовника Белаур и българският цар решава да атакува, за да преговаря впоследствие от позиция на силата.
На разсъмване българската армия тръгва срещу византийската. Те узнават сравнително рано за атаката и успяват да се въоръжат и да заемат боен ред. Битката започва в шест сутринта и продължава около три часа. В ожесточеното сражение византийците са разгромени и отстъпват към крепостта Русокастрон, където успяват да се укрепят, след като жестоко наказват разбунтувалото се българско население. Българите обсаждат крепостта, а тя не е подготвена за блокадата. Поради тежките обстоятелства императорът е принуден да възстанови преговорите.
- Васил Левски
На този ден е роден Апостолът на българската свобода Васил Левски. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.
Heroes don't die.
— Vessy Mink (@vessymink) March 11, 2024
Bulgarian Revolutionary Vasil Levski (July 18, 1837 - Feb. 18, 1873)
‐---------
The Hanging of Vasil Levski
O my Mother, dear Motherland
Why weep you so mournfully, so plaintively?
And you, raven, cursed bird -
On whose grave croak you with such a dread?… pic.twitter.com/nMQAuEia3x
На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче. Ловешката полиция не знае кой е заловеният и с усилен конвой е откаран в Търново. Тук е установена неговата самоличност.
При прехвърлянето му от Търново в София, се надява, че ще бъде освободен от съмишленици.
Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Високата порта да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Османската империя и вреди на авторитета ѝ пред Европа.
Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник. Няма преки свидетелства за погребението на Васил Левски след обесването му, а мястото на неговия гроб е предмет на различни хипотези и спорове.
- „Моята борба“ на Адолф Хитлер
A display of Hitler's Mein Kampf set up in Germany for 'Week of the German Book', 1934. A quote from the book appears below: 'At that time, I read endlessly and thoroughly. Within a few years, I had created a base of knowledge which I still use today'. pic.twitter.com/Zv0vnIUdgC
— Propagandopolis (@propagandopolis) April 16, 2024
„Моята борба“ (на немски: Mein Kampf) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане идеите на националсоциализма. В много страни тя се издава с оригиналното си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички популярни езици и издавана в много страни по света.
Първият том „Разплатата“ излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том – „Националсоциалистическото движение“ – през 1926 г. Оригиналното заглавие е „Четири и половина години борба срещу лъжите, глупостта и коварството“. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава идея за по-краткото име на книгата – „Моята борба“.
Още събития на 18 юли:
- 1610 г. – умира италианският художник Микеланджело да Караваджо
- 1817 г. – умира английската писателка Джейн Остин („Разум и чувства“, „Гордост и предразсъдъци“, „Ема“)
- 1877 г. – роден е българският писател Елин Пелин („Косачи“, „Гераците“, „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“, „Под манастирската лоза“)
- 1918 г. – роден е президентът на ЮАР и Нобелов лауреат Нелсън Мандела
- 1921 г. – роден е първият американски астронавт Джон Глен
- 1938 г. – роден е нидерландският режисьор Пол Верховен („Робокоп“, „Зов за завръщане“, „Първичен инстинкт“)
- 1961 г. – роден е българският актьор Кръстьо Лафазанов (
- 1967 г. – роден е американският актьор Вин Дизел („Пълен мрак“, Бързи и яростни“, „Трите хикса“, „Умиротворителят“)
- 1976 г. – на Летните олимпийски игри в Монреал Надя Команечи става първият атлет, който постига максималните 10 точки по гимнастика
- ООН – Международен ден на Нелсън Мандела (от 2009 г.)
- Ден на гражданска защита – Отбелязва се от 1993 г.
