Тестваме Sportage, бестселърът на Kia в Европа и България|Vesti.bg

В ластта е опияняваща, виждаме го ежедневно от телевизионния екран и социалните канали. Но аз говоря за властта в С-SUV сегмента, която дълги години се дължеше от Nissan Qashqai. От началото на десетилетието, след като през 2021 г. дебютира петото поколение на Sportage, имаме смяна на лидерството. Именно Sportage е моделът, който най-добре въплъщава трансформацията на Kia през последните няколко десетилетия; от здрав, но концептуално изостанал 4×4 автомобил, който беше приемлива алтернатива само заради цената си, до положение, в което днес той е в центъра на пазара на семейни автомобили.

За това говорят продадените над 7 млн. автомобила в 32-годишната история на модела, който е един от лидерите по продажби в Европа и лидер в България. За това, освен всичко друго, помогна нетрадиционният и дързък дизайн, който бе въведен преди четири години. Поляризиращият му облик му спечели много повече последователи, отколкото критици. И да, макар той да не се харесва (спомняте си какво направи Nissan Juke с философията „love it or hate it”) на всички, привлече клиентите, които искаха да изпъкнат и да се различават от всички.

Формулата се оказа повече от успешна, затова, от една страна, новият фейслифт на Sportage повдигна логичен въпрос: защо променяш нещо, което работи? От друга страна обаче, дръзките дизайнерски подход на Kia се оказа успешен през 2021 г., защо да не проработи и днес. И така стигаме до актуалния Sportage, който отново залага на дръзки промени в дизайна.

Петер Шрайер използва Sportage и EV6, за да започне да разгръща дизайнерската си философия „Opposites United”, чието име говори красноречиво за това, че някои крайности в стилистичните похвати накрая си пасват. Прекалено „бъбривият” дизайн не е по моя вкус, но пък очевидно клиентите харесват това. И сега Sportage им дава още по същата рецепта.

Промените отпред са се фокусирали върху новия светлинен подпис и новия блок на основните светлини, които кардинално променят цялостното излъчване на автомобила. В решетката няма промени, но бронята е нова, както и конфигурирането на светлините за мъгла.

Всеки фейслифт носи със себе си нови дизайни на джантите(размери 17 до 19 цола), има ги и тук. Отзад промените са по-малко. Първата е в С-колоната, която видимо е станала по-дебела. Самите контури на стоповете не са променяни, но пък светлинната графика е видоизменена. Нова е и задната броня.

Промени има и в интериора, дори повече от очакваното, като веднага на очи се набива новата конфигурация на арматурното табло със скритите вентилационни отвори. Двата 12,3-инчови извити панорамни екрана са си тук, но сега цялостното оформление изглежда по-изчистено и придава по-голяма широчина на кокпита. Иначе за модела се предлага нов 10-инчов head-up дисплей (HUD), като нов е и двуспицовият волан. Има също нови тапицерии за седалките, а за ниво GT-Line се предлага черно-бял вариант на интериора с тапицерии и облицовки от синтетична кожа и велур, какъвто е и салонът на модела, който тествах аз.

Твърдата пластмаса е това, което ме напряга в цялата тази обстановка. Напряга ме и фактът, че няма бутон за бързо изключване на най-дразнещите ме системи в автомобила. Да, може да изведеш бутон за бърз достъп на волана, но пак ти трябва да избереш системите и после да ги изключиш, докато при не малко конкуренти това се случва с две натискания на един и същ бутон.

За щастие Kia запазва и доста физически бутони, като тези на тунела между предните седалки, с които се контролират подгревът и обдухването им, както и още няколко под въртящия се регулатор на трансмисията. Контролният панел под централния дисплей е сензорен, но там са извадени най-често ползваните функции в автомобила, тези на климатика, и боравенето с тях е лесно и интуитивно.

Мястото в областта на коленете на задния ред седалки и достатъчно за сина ми, висок 1,90 м. Багажникът също е с доста добри параметри - до 587 литра обем (в зависимост от задвижването предвид големината на батериите – макар и най-добрите в класа.

В областта на задвижването промените са доста по-малко, но тук е пребогато като предложения, затова и не е било нужна сериозна намеса. Такава все пак е имало, като има актуализация на 6-степенната автоматична трансмисия и електромоторите при хибридните версии са малко по-мощни. За пръв път PHEV се предлага и с предно, както и със задвижване на всички колела. Но нека започна по ред на нещата, защото опциите са доста.

На първо място ще отбележа, че двигателят с вътрешно горене е само един, четирицилиндров е с обем 1,6 литра. Той се предлага в чиста форма, 150 к.с., на предно, с „ръчка“ и „автомат“. Следва версията му със 180 к.с., 7-степенна автоматична трансмисия (хибридните и плъг-ин хибридните версии са с 6-степенна кутия) и задвижване на четирите колела, какъвто е и тестовият модел.

Alfa Romeo Tonale: Малко промени, голяма разлика (тест драйв)

Toyota Corolla Cross: практичен и икономичен (ВИДЕО РЕВЮ)

Минавам към любопитната част, тъй като Sportage идва и с мека хибридна система, но, забележете, тя е дизелова. Отново имаме ръчна и автоматична кутии, само предно и 130 к.с.

На върха в гамата са версиите самозареждащ се хибрид на 2WD и 4WD и 239 к.с. Плъг-ин хибридът също е на предно и 4х4, като мощността е 288 к.с. Тук батерията е с обем 13,8 kWh, а възможният пробег на ток едва до 64 км, което отстъпва доста на конкурентите.

На пътя Kia Sportage е фокусирана върху комфорта. Не предлага нещо забележително в завои, но е добре балансирана. Воланът е мек, но това го прави едновременно гъвкав в глада и спокоен за магистрала. Не съм очаквал друго, защото няма резон от един семеен автомобил да забавен в завоите.

Като параметри ускорението до 100 км/ч отнема почти 10 секунди, което ми се струва доста за 180 к.с. Средният разход е малко под 8 л/100 км, като тук постигнах почти идентичен параметър. Да, по-спокойно шофиране, защото имаше доста голям трафик, но, отново, тази кола не е предназначена за динамично спортно поведение, така че, дори без хибридизация, Sportage се справя доста добре, разреждайки посещенията на бензиностанцията.

Това ще е още по-рядко, ако се спрете на самозареждащия се хибрид, който аз лично смятам за по-добрия вариант, макар да не съм го карал. Имаш повече мощност, по-добро ускорение (с 2 сек) и като среден разход корейците дават 5,0/5,2 л/100 км за версията 2WD и 4WD.

Да отбележа, че моделът може да бъде поръчан и с ECS адаптивно окачване, което саморегулира твърдостта си спрямо различни фактори. Моят автомобил не разполагаше с подобна екстра, която изглежда и като нелогична предвид това, че самият модел е комфортно ориентиран, а не спортно. Все пак моделът има бутон за заключване на 4х4 задвижването, тъй като по принцип системата е on demand, т.е. в повечето от сценариите задвижващи са предните колела. Но ако отидете на планина, бихте могли да използвате бутона, за да нямате проблем с изкачване на заснежен наклон, например.

Екзотика, но не от Китай: тестваме наследника на SsangYong

VW Tayron запълва голяма празнина (ВИДЕО РЕВЮ)

Накрая и цените. Най-ниската цена за Kia Sportage е 59 960 лв., докато моят тестови модел стартира от 68 960 лв., докато изпълнение GT-Line, което карах аз, струва 89 650 лв. с ДДС, което не е никак малко. Конкурентите тук са над 30. Аз мога да маркирам Citroen C5 Aircross, който е най-новото предложение на пазара и от дизайнерска гледна точка е наистина много впечатляващ. Стартовата цена на френския модел с 48-волтова хибридна система (145 к.с.) е 61 627 лв. с ДДС, а това е доста добро финансово предложение.