И нтензивните дипломатически маневри около оформянето на крайния етап на войната в Украйна разкриват тревожна реалност: дори когато става дума за собствената си сигурност, Европейският съюз трудно успява да играе водеща роля. Това посочва Стивън Евъртс за Politico.
Евъртс е директор на Института за изследвания по сигурността на ЕС.
Текущите преговори за бъдещето на Украйна, конфликт, който европейските лидери рутинно определят като "екзистенциален", се развиват с минимален принос на Съюза. Докато други задават тона и посоката, Европа остава в реактивна позиция: управлява последствията, опитва се да ограничи щетите и се надява да възстанови влиянието си.
Съдбата на Украйна се решава без Европа
Това маргинализиране не е резултат от единствено решение или от конкретна личност, колкото и значим да е президентът на САЩ Доналд Тръмп. То е следствие от по-дълбока уязвимост и тревожен модел.
През последните месеци всеки може да разпознае в европейските действия една психология на слабостта. Континент, който изглежда лишен от кураж, неспособен да предприеме решителни действия дори когато става дума за най-ключовите му интереси и когато алтернативи съществуват. Европа губи увереност, потъва във фатализъм и оправдава пасивността си с успокояващата мисъл, че "няма избор", защото картите ѝ са слаби. А в дългосрочен план всичко щяло да се нареди. Просто трябва да се изчакат междинните избори в САЩ.
Europe’s psychology of weakness https://t.co/NNGypvR7oo
— Hopeful Watchman (@hopefulwatchman) December 1, 2025
- Но наистина ли е така? И може ли Европа да си позволи да чака?
Украйна, със сигурност, не може.
Само да коментира проектите на чужди мирни планове в своеобразна "дипломация с редакторски бележки" не е достатъчно. Нужни са незабавни решения. Европа е континент от богати държави с огромни възможности. Но докато лидерите ѝ подчертават, че сигурността и успехът на Украйна са жизненоважни за собствената сигурност и оцеляване на Европа, реалната военна помощ за Киев намалява през последните месеци.
И във финансово отношение Европа се проваля в изпита, който сама си поставя. Украйна се нуждае от около 70 милиарда евро годишно. Това е значителна сума, но тя представлява едва 0,35 процента от БВП на ЕС. Това е в рамките на възможностите на Съюза. Въпреки това европейските държави от месеци не могат да постигнат съгласие за механизъм за използване на замразените руски активи или за подходящи алтернативи, които да поддържат Украйна "над водата".
Вместо това виждаме колебание и триумф на дребното мислене. Показателно е, че опитът на САЩ едностранно да наложат как да бъдат използвани тези активи, като половината от печалбите отидат във Вашингтон, а не в Киев, най-сетне раздвижи Европа.
За съжаление психологията на слабостта е видима и в икономиката. Търговското споразумение между ЕС и САЩ, сключено през юли, бе класически пример как слабостта може да бъде представена като "прагматизъм".
Европа е изправена пред най-голямата заплаха за нея от 40-те години на миналия век
Брюксел разполагаше с инструменти, за да отговори на американските мита и принудителни мерки - контрамита срещу икономическа принуда. Но под натиск от държави членки, които се страхуваха от по-широко американско оттегляне от европейската сигурност и от подкрепа за Украйна, тези инструменти не бяха използвани. Резултатът бе едностранно "споразумение" с 15-процентно мито, което нарушава правилата на Световната търговска организация и задължава Европа да прави покупки и инвестиции в САЩ за стотици милиарди долари.
Още по-лошо, споразумението не донесе стабилността, сочена като главен аргумент в негова полза. Вашингтон вече обяви европейските мерки за енергийния преход и технологичните регулации за "търговски бариери" и "данък върху американските компании", намеквайки за бъдещи ответни мерки. Само преди седмица американски представители още веднъж повишиха напрежението, като на среща с европейски министри открито оспориха действащи правила на ЕС относно технологиите.
ЕС би трябвало да бъде икономическа и регулаторна суперсила повече, отколкото отбранителна. Но въпреки десетилетията, през които използваше своята икономическа тежест за политически цели, Съюзът сега изглежда изгубен, изправен пред разрастваща се трансатлантическа борба за влияние в търговията и технологиите.
Подобни модели на отстъпление се виждат и в други сфери. Докато Русия засилва хибридните си атаки срещу критичната инфраструктура на ЕС, европейската реакция остава колеблива. Докато Китай драматично използва ограниченията върху износа на критични минерали като инструмент за натиск, Европа отговаря бавно и без координация. А в Близкия изток, въпреки че е един от най-големите донори за Газа, Европа остава в периферията при оформянето на планове за прекратяване на огъня и за бъдещото възстановяване.
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
В криза след криза ролята на Европа не само е малка, но продължава да се свива. Въпросът е: кога европейците ще решат, че им е писнало от слабост и незначителност?
Това е преди всичко въпрос на психология, на увереност в собствените възможности, включително способността да се казва "не". Но това е възможно само ако Европа инвестира в способността си да взема големи решения заедно, чрез общ политически авторитет и финансови ресурси. Пътят напред неминуемо минава през по-силен Европейски съюз.
Този аргумент е изтъкван многократно. Но да искаш "повече политическа воля" от държавите членки е едновременно вярно и прекалено опростено. Трябва да признаем, че изграждането на по-силен ЕС означава и да се правят отстъпки. Но в замяна ще получим нещо съществено: способността да устоим в свят, доминиран от Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.
Това е едновременно необходимо и безценно.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Vesti.bg като цяло.
