Н а практика при царуването на Цимиски вътрешните дела на империята се ръководят от паракимомена Василий Лакапин – самият император се посвещава главно на завоевателните си планове за Северен Ирак и Сирия, но преди да пристъпи към осъществяването им трябва да се справи с кризите на Апенините и на Балканите, „завещани“ му от Никифор II. Опитът му да се договори с руския княз Светослав, завладял Източна България през последната година от управлението на Никифор II, е несполучлив. През 970 година русите нахлуват във византийска Тракия.
През пролетта на 971 година Йоан I Цимиски оглавява лично контранастъплението срещу русите, преминава безпрепятствено Стара планина, превзема с щурм Велики Преслав и пленява българския цар Борис II.
Той първоначално признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите.
След това блокира главните руски сили и самия Светослав в Дръстър. В този момент много български градове преминават на страната на Цимиски. След поредица безуспешни опити да разкъса обсадата на Дръстър, Светослав е принуден да напусне завинаги България. Вместо да даде на българите обещаната свобода, след победата си при Дръстър Цимиски установява византийска администрация и гарнизони в завладените български земи в Северна Тракия (областта на Берое), Мизия и северно от Дунав (Западна Месопотамия).
Завладяната българска столица Преслав е преименувана Йоанопол (по името на императора), българският патриарх Дамян е лишен от сана си, а цар Борис II е отведен в Константинопол и публично развенчан. Макар да обявява българската държава за унищожена, Цимиски не успява да покори окончателно България. През следващите години византийски войски овладяват Поморавието и Рашка, но императорът прехвърля вниманието и повечето си войски към арабския фронт. Земите между Сердика и Охрид остават извън обхвата на византийските завоевания и оттам българите вдигат въстание начело с комитопулите след смъртта на Цимиски през 976 г.
- Франклин Делано Рузвелт
Франклин Делано Рузвелт е 32-ият президент на САЩ (1933 – 1945 г.). Има най-дългия мандат (12 години) и е единственият президент, избиран повече от два пъти на тази длъжност. Той е един от най-популярните американски президенти, води страната и нацията при преодоляването на Голямата депресия и през Втората световна война
През 1921 г., докато е на почивка със семейството си Кемпоболо Айланд, Ню Брънсуик, Рузвелт е
повален от полиомиелит.
В резултат е напълно парализиран от кръста на долу. Така той е можел да стои седнал, но не може да ходи. По това време медиите имат значително по-малко достъп до личния живот на публичните фигури и Рузвелт успява да убеди мнозина, че състоянието му се подобрява, което според него е било решаващо, за да се кандидатира за избираема длъжност отново. Той успешно се научава да ходи на кратки разстояния с помощта на бастун. В личния си живот използва инвалиден стол, но обикновено се появява пред обществото изправен, като е поддържан от едната страна от помощник или някой от синовете си.
Рузвелт е само на 63 години през 1945 г., но здравето му се влошава от началото на 40–те. Страданията му от парализата и изключителните физически усилия, които полага, за да преодолее нейните ограничения и постоянният стрес си казват думата. Поставена му е диагноза – високо кръвно налягане и сърдечно заболяване, като му е препоръчано да промени диетата си. Ако не е била войната, Рузвелт със сигурност е щял да се оттегли и да не участва в изборите през 1944 г., но при така стеклите се обстоятелства той и съветниците му решават, че единственият изход е да се кандидатира за четвърти мандат. Партийните ръководители са знаели, че има голяма вероятност Рузвелт да почине по време на този мандат и настояват Хенри Уолъс, който е считан за прекалено просъветски, да не бъде посочван за вицепрезидент. Рузвелт първоначално не се съгласява, но впоследствие склонява Уолъс да бъде заменен с малко известния Хари Труман. На изборите двамата печелят 53% от гласовете и 36 щата в съперничество с губернатора на Ню Йорк Томас Деуей.
На 30 март 1945 г. отива в Уоръм Спрингс за почивка преди конференцията в Сан Франциско, на която ще се основе ООН.
На сутринта на 12 април той седи в кожен стол и подписва писма. Преди обяд оставя писалката си и се оплаква от внезапно главоболие, след това губи съзнание.
Извикан е лекар, който потвърждава, че Рузвелт е получил масиран мозъчен кръвоизлив. В 3:31 ч. сутринта е обявен за мъртъв. Смъртта на Рузвелт е посрещната с шок и тъга в страната и по света. По това време влошаващото му се здраве не е било известно на обществото.
- Първата совалка на НАСА
Космическата совалка „Колумбия“ е първата космическа совалка в орбиталната флотилия на НАСА. Работата по построяването и започва през 1975 г. а на 25 март 1979 е предадена на НАСА. Първата ѝ мисия продължава от 12 до 14 април 1981 година. Тя извършва общо 28 полета.
На 1 февруари 2003 г. Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата по време на своята 28-а мисия. Всичките седем членове на екипажа загиват.
Още събития на 12 април:
- 1933 г. – родена е оперната прима Монсерат Кабайе
- 1947 г. – роден е американският писател Том Кланси („Безпощадно“, „Патриотични игри“, „Ловът на „Червения октомври“, „Всички страхове“)
- 1956 г. – роден е актьорът Анди Гарсия („Недосегаемите“, „Кръстникът“ 3, „Когато един мъж обича една жена“, „Изгубеният град“, „Бандата на Оушън“)
- 1979 г. – родена е актрисата Клеър Дейнс („Малки жени“, „Ромео+Жулиета“, „Часовете“, „Тъй нареченият мой живот“)
- Ден на римската богиня на победата Виктория
- Международен ден на авиацията и космонавтиката
