14 февруари 1884 г. само за няколко часа се превръща в най-черния ден за Теодор Рузвелт– майка му и съпругата умират с няколко часа разлика в резиденцията на Рузвелт в Ню Йорк.
Майка му умира на 50-годишна възраст вследствие на усложнения от коремен тиф, а съпругата му – Алис, умира на същия ден на 22-годишна възраст, след като два дни по-рано го е дарила с дъщеря.
В дневника си Рузвелт описва връзката си с Алис от самото ѝ начало – първите срещи, влюбването, сватбата, щастливия брак и непоносимата болка, след смъртта ѝ.
„Х“ и „Светлината си отиде от живота ми“,
пише в своя дневник на 14 февруари 1884 г. бъдещият президент на САЩ
Снимки, които разказват истории, в галерия от две части:
Първа част
Втора част
Рузвелт е оповестен с телеграма, че трябва да се върне в Ню Йорк
По това време той се намира в Олбани, Ню Йорк, по работа. Причината да бъде повикан – влошаващото се здравословно състояние на майка му. Два дни по-рано съпругата му ражда дъщеря им Алис.
И въпреки че основната причина, поради която Рузвелт се връща, е майка му, докато успее да стигне до дома си, здравословното състояние на съпругата му също се влошава.
Братът на Рузвелт – Елиът, го посреща на вратата с думите:
„Има проклятие в тази къща“.
Щом прекрачва прага на къщата, злочестият син и съпруг разбира думите на брат си – на първия етаж 50-годишната му майка се бори с висока температура и усложнен тиф, а на втория любимата му съпруга, едва разпознаващо го, гасне от недиагностицирано бъбречно възпаление, скрито от бременността.
Майка му умира в ранните часове на 14. февруари, а съпругата му по-късно същия ден.
От първия ден, в който Рузвелт вижда Алис през 1878 г.,
той пише в дневника си за нея почти толкова често, колкото е и в мислите му. Той описва в най-малки детайли нейните реакции, изражения, срамежливи усмивки и моменти на мълчание, само и само да може да се наслаждава на тези моменти отново и отново, препрочитайки дневника си.
След смъртта ѝ, Рузвелт не само никога повече не произнася името ѝ, но и забранява на останалите да го изричат в негово присъствие. Той споделя на свой приятел, който също е загубил съпругата си, че вярва, че трябва да зарови скръбта си възможно най-дълбоко, защото в противен случай тя ще го съсипе.
Извадки от дневника на Рузвелт
разкриват част от красивите думи, които той пише за Алис, както и емоционалното му състояние след смъртта ѝ:
„Тя беше с красиво лице и форми, и още по-прекрасна душа. Разцъфваше като цвете и като младо цвете умря. Животът ѝ винаги е бил под слънчевите лъчи; и няма хора, които да са я познавали, и да не я обичат заради яркият ѝ слънчев темперамент и нейната всеотдайност към другите.
Честна, чиста и щастлива домакиня; любяща, нежна и жизнерадостна. Като млада съпруга, млада майка, точно когато животът ѝ тепърва започваше, и когато годините пред нея изглеждаха толкова светли – странна и злочеста съдба, смъртта дойде за нея. И когато любимата ми умря, светлината от живота ми си отиде завинаги“.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
