Желязната църква отворена - голям ден за България

Е дна от светините на българското Възраждане Железният храм „Свети Стефан“ е възстановена в пълния си блясък и отново ще привлича със своята красота хиляди наши сънародници и гости на Истанбул.

„Свети Стефан“ е единствената желязна православна църква в света и е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Преди нейното построяване в края на XIX век, на нейно място е съществувал дървен храм.

Църквата бе тържествено отворена за посещения след 7 години реставрация от министър-председателя Бойко Борисов, турския му колега Бинали Йълдъръм и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Церемонията по откриването на укрепения храм започна с молебен, воден от Вселенския патриарх и Българския патриарх Неофит.

"Реставрирайки църквата „Свети Стефан”, ние я отворихме за нашите граждани – християни, и по този начин изпълнихме своя отговорност, идваща от нашите деди. Това е най-добрият пример за толерантността, която има тук от стотици години насам", заяви турският министър-председател Бинали Йълдъръм.

Премиерът Борисов е в Истанбул заедно с българския патриарх Неофит и с главния мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи. В официалната делегация на Борисов  са още външният министър Екатерина Захариева, министърът на културата Боил Банов, министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на земеделието Румен Поражанов и депутати, съобщиха от правителствената пресслужба. 

Първоначално ще бъде отслужено богослужение от Вселенския патриарх Вартоломей в молитвеното присъствие на Негово Светейшество българския патриарх Неофит, а след това се очаква слова да произнесат министър-председателят на Република България Бойко Борисов, президентът на Република Турция Реджеб Тайп Ердоган, председателят на българската общност в Истанбул Васил Лиязе.

След това се очаква да се проведе среща между премиера Бойко Борисов, турския му колега Бинали Йълдъръм и президента Реджеп Тайип Ердоган. Две основни теми се очаква да постави турският президент на срещата с министър председателя Борисов. Първата е за възстановяването на имотите на мюсюлманското вероизповедание и игнорира ли България Турция за еврочленството, след като не е предвидила темата в програмата за председателството. Към момента от мерки за сигурност програмата се промени три пъти и за момента се пази в тайна къде ще бъде тя. 

В началото

През 1849 г. османският държавник от български произход княз Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди 3 постройки на самия бряг на Златния рог, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят нашите сънародници. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом.

В началото той е само един малък параклис, който прераства в Дървената църква, посветена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди поставя основния камък на бъдещата Желязна църква. Този акт носи чисто символично значение, защото същинското строителство ще започне цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи отново ще положи основен камък. Това ще стане на 27 април 1892 г.

От Дървена към Желязна църква

През този период от цели три десетилетия ще се случат важни събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна свобода. Те ще създадат през 1870 г. Екзархия, която ще обхваща епархии не само в днешните територии на България, но и в Македония. След църковната свобода ще дойде и националната. Третата българска държава ще възкръсне през 1878 г. в резултат на Руско-турската освободителна война и само 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, за да стане водеща сила сред младите християнски страни на Балканите.

На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Храмът е осветен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева. Издигането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.

Строежът

Тъй като теренът е нестабилен архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в огромен павилион от стъкло и желязо.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати в основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, за да преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас. Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Реставрацията

Цялостната реставрация и ремонт на „Свети Стефан“ продължи 7 години, но тя бе предхождана от възстановяване на собствеността върху църквата на „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия” в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. Беше подписано и споразумение за опазване на недвижимото културно наследство от министерствата на културата на двете страни.

Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности започнаха през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно–историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия.

Ремонтът започва турската фирма „Артун иншаат”, но е довършен от друга турска фирма - „Таш япъ”. Главният архитект на проекта по реставрацията е г-жа Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип.

Финансовите средства за ремонта са осигурени преимуществено от турската държава и по-конкретно от Истанбулска голяма община, Областна администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове ремонтът е спиран на няколко пъти. Финалната фаза на реставрацията беше осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

За реставрацията са вложени общо около 16 млн. турски лири /приблизително 3,5 млн. евро/, от които България е предоставила целево два транша за 200 000 и 190 000 евро. Отделно от това от 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.

Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж, както и са реставрирани всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата.

Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие. Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните в храма видни български възрожденски духовници. Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.

Българската общност

Понастоящем българската православна общност в Истанбул наброява около 500 души. През годините, българската общност е създала различни дружества, които са развивали дейности от нейно име и в нейна полза. Пример в това отношение е учреденото през 1910 г. благотворително дружество „Радост”.

През 2015 г. бе създадено българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий” по инициатива на генералното консулство. То се превърна в основен двигател и събирателен център за дейността на общността.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК