И сториите са стотици - и звучат еднакво страшно. Статистиката на Националния център по обществено здраве показва, че устойчиво се увеличават случаите с деца и младежи до 18 години. Само за деветте месеца на 2019 година след остра интоксикация поради употреба на наркотични вещества в болница са попаднали общо 8125 души, от тях 586 са на възраст до 15 години, а 556 - между 16 и 18 години, съобщава „Дойче веле”.
Проблемът с тези 1142 жертви на наркотиците до 18 годишна възраст е, че... никой не знае какво да ги прави.
Най-възрастната осъдена за наркотрафик: Не съм направила нищо лошо
Дизайнерските наркотици водят до тежки психотични реакции. И колкото по-рано е започнала употребата, толкова по-бързо се стига до тези реакции. Но стационарно лечение на така наречения „психотичен епизод” се извършва единствено в детското психиатрично отделение на Александровска болница. А там трудно приемат подобни случаи. Но дори когато ги приемат, лекарите могат само да овладеят психозата - цялостна терапия на наркозависимостта не се провежда. Напоследък в София се появи частна терапевтична програма за тийнейджъри, но тя далеч не е подходяща за всекиго. Програмата залага много на спорта, но местата в нея са ограничени. И, разбира се, струват доста пари.
Гърч, посиняване, задушаване, буйство
Как да разпознаем децата или тийнейджърите, изпаднали в остра интоксикация след употреба на наркотици? Д-р Иван Добринов, завеждащ на отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” в Раднево обяснява:
„Картината е абсолютно неясна, особено за медиците от Спешна помощ. Човек в такова състояние може непосредствено едно след друго да направи епилептичен гърч, после да посинее и да спре да диша, след което да се съвземе и да буйства. Не е ясно какво е употребил, а и много често, освен наркотици, има намесен и алкохол. Нито медиците от Спешна помощ, нито лекарите от болниците, където ги откарват, знаят съвсем ясно как да подходят. При масовото разпространение на дизайнерските дроги, които се променят непрекъснато, самият човек, изпаднал в такова състояние, не знае какво точно е взел. Но случаите се увеличават, това се вижда и с просто око. В отделението, което ръководя, приемаме хора над 18 години. Обикновено по това време на годината при 60 легла са заети най-много половината. Тази година са сложени пет допълнителни легла, а голямата част от пациентите са на 18-20 години, повечето са със съдебни разпореждания за принудително настаняване.”
Смъртоносната епидемия от САЩ, достигнала Европа
Обичайната диагноза, която автоматично получават пациентите с психотични епизоди след употреба на синтетични наркотици, е параноидна шизофрения. Това е диагноза за цял живот, с нея се отива на ТЕЛК, тя обикновено води до пенсия. Ако пациентът е настанен в психиатрия, която не е специализирана за зависимости, диагнозата „параноидна шизофрения” просто му е гарантирана. Само дето за огромната част от случаите тя не е вярна.
Ако спрат употребата, ако предприемат подходяща терапия, ако останат „чисти”, тези пациенти възстановяват личността и психичното си здраве. Ключовата дума е „ако”.
Вина носи и държавата, която закри Националния център по наркомании, чиято дейност се преля в Министерството на здравеопазването. Така целите и отговорностите се размиха.
Обществото пък реагира остро срещу всеки опит някъде да се настани терапевтична програма. Показателен е примерът с държавната метадонова програма, която остана без дом след закриването на Националния център по наркомании. Но и преди това имаше други подобни случаи. А всъщност става дума за същите тези деца, за нашите деца, които все някъде трябва да се лекуват.
Как дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт?
Страшни са данните за децата с тежка интоксикация след наркотици. Но има и още по-страшни, които не излизат на бял свят, защото никой не ги събира: данните за фаталния изход. В смъртния акт обикновено се записва непосредствената причина за смъртта - дихателна недостатъчност, инфаркт, инсулт. Но как дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт?
Още в началото на нашия век, когато в България хероинът беше най-големият убиец, данните за смъртността от наркотици бяха крайно неточни. След като някъде около 2007 г. започна настъплението на синтетиката, тези данни си останаха недостоверни. И вече никой не знае колко точно са смъртните случаи от наркотици.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
