Р азликите в заплащането между отделните райони на България продължават да се разширяват, а тенденцията за по-бърз ръст на възнагражденията в държавния сектор спрямо частния става все по-ясно изразена. Това показват последните данни на Националния статистически институт и дългогодишно наблюдение на Института по пазарна икономика (ИПИ), коментирано от старшия икономист Зорница Славова в ефира на NOVA NEWS, пише Pariteni.bg.
- Неравенствата по райони – модел, който не се променя повече от десетилетие
„Разликите във възнагражденията между регионите са огромни и трайни. Това е тенденция, която наблюдаваме вече над десет години“, посочва Славова.
Според ИПИ двигатели на растежа остават областите София, Бургас, Пловдив, Варна и Габрово, които бележат най-бързо нарастване на доходите и устойчиви инвестиции. Останалите области също растат, но значително по-бавно.
В Северозападна и Североизточна България икономическото изоставане продължава да се отразява на качеството на живот – комбинация от ниски заплати, ниски пенсии и висок дял на живеещите под линията на бедност.
Заплатите в България растат, но кои региони изостават
- Драстични различия: от София до Силистра
Средното ниво на бедност в страната е около 20%, но в някои региони ситуацията е значително по-тежка. В Силистра под националната линия на бедност живеят цели 36% от хората. Подобно е положението и в Ловеч. София, Кюстендил и Русе стоят в противоположния край на скалата – с много по-ниски нива на бедност и по-високи доходи. Причината, според Славова, е проста: липса на инвестиции.
Докато области като Смолян и Велико Търново успяват да привличат капитал и да развиват конкурентен пазар на труда, Силистра, Разград и Търговище остават зависими от селското стопанство – сектор с ниска добавена стойност и ограничени възможности за високи заплати. Това води до трайна безработица и стагнация.
Разликата в заплатите в България: Какво показват данните на НСИ
- Средната заплата: 2549 лв., но с чувствителни колебания
През третото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в България достига 2549 лв. Въпреки лекото понижение спрямо предходното тримесечие, годишният ръст остава стабилен – 12%. Средната работна заплата в София края на септември е 3474 лева при 3489 лева в края на юни. Столицата остава с най-високи възнаграждения, като спрямо Кюстендил, където средната заплата е най-ниска – 1762 лева, разликата е почти 2000 лева.
Прави впечатление, че в повечето области заплатите, макар и с малко са по-ниски от тези през предходните три месеца.
След София най-високи са заплатите във Варна – средната е 2310 лева, София-област – 2322 лева, Пловдив - 2171 лева, Стара Загора – 2176 лева, Русе – 2117 лева и Враца – 2256 лева.
В дъното по възнаграждения са само 4 области, в които средната заплата все още не стига 1800 лева – Кюстендил, Видин – 1783 лева, Смолян – 1786 лева, Хасково – 1794 лева.
Общо за страната средната брутна месечна работна заплата за юли 2025 г. е 2 570 лв., за август - 2 497 лв., и за септември - 2 580 лева.
Средна заплата в София много по-висока от тази в страната
По месеци динамиката е следната:
- юли: 2570 лв.
- август: 2497 лв.
- септември: 2580 лв.
Кои сектори водят и кои изостават
Най-силен годишен ръст в заплатите се отчита в:
- „Административни и спомагателни дейности“ – 17,5%
- Строителството – 16,5%
- Образование – 16,4%
Същевременно именно сектор „Образование“ отчита най-голям спад на тримесечна база – 4%, следван от „Култура, спорт и развлечения“ (-3,8%) и „Здравеопазване“ (-1,8%).
Къде заплатите растат най-много
- Държавен срещу частен сектор: обръщане на тенденцията
Една от най-отчетливите промени през последните две години е динамиката между двата сектора:
- 2025 г.: държавният сектор увеличава възнагражденията с 14,2%, частният – с 11,3%.
- 2024 г.: частният сектор води с 14,3%, при ръст от 11,9% в държавния.
Това означава, че през 2025 г. държавните служители наваксват по-бързо, а увеличенията в администрацията изпреварват тези в частния бизнес.
По данни на НСИ около 280 000 души работят в държавната администрация, което представлява приблизително 8–9% от всички заети в страната. Делът е сходен с предходните години и остава относително стабилен.
- България в ЕС: най-ниските заплати, но най-бърз растеж
По данни на Евростат за 2024 г. България продължава да има най-ниската средна годишна коригирана заплата в ЕС – 15 400 евро, следвана от Гърция и Унгария. В същото време ръстът е впечатляващ – 13,95% спрямо 2023 г.
На върха в Европа остават:
- Люксембург – 83 000 евро
- Дания – 71 600 евро
- Ирландия – 61 100 евро
Икономистите: инвестициите и качеството на работната сила са ключът
Разликите в доходите остават тясно свързани с инвестициите, образованието и структурата на местната икономика. Райони с активни индустриални зони, университети и технологични компании показват най-високи доходи и най-ниска бедност. Райони, в които икономиката се крепи на земеделие и нискоквалифициран труд, остават на дъното.
Според Славова без целенасочени политики за развитие на регионите, за подкрепа на местния бизнес и за задържане на младите хора, изоставането ще продължи да се задълбочава.
