Н а 1 януари 2026 г. България официално ще приеме еврото като своя парична единица, което поставя въпроса как това ще засегне ежедневните финанси на гражданите – спестявания, кредити и вложения. Отговорите на тези въпроси вече са систематизирани на сайта за въвеждане на еврото в страната, предоставяйки яснота и спокойствие на потребителите.
Автоматично и безплатно превалутиране
Всички банкови сметки – разплащателни, спестовни, депозитни и други, които към момента са в левове, ще бъдат автоматично, еднократно и безплатно превалутирани в евро в деня на въвеждането на еврото. Това означава, че не е необходимо клиентите да предприемат никакви действия сами, за да обменят средствата си.
След превалутирането през 1 януари 2026 г., тегленията от сметките ще могат да се правят само в евро – независимо дали чрез банкомат, каса на банка, платежна институция или друго.
Лихви по кредити и депозити: спокойствие и стабилност
Един от най-често задаваните въпроси е дали ще се променят лихвите по кредити или депозити след преминаването към евро. Основните принципи са следните:
Фиксирани лихви
Ако по договора ви е записан фиксиран лихвен процент, той ще остане такъв и след въвеждането на еврото. Превалутирането от левове в евро не може да доведе до по-неблагоприятни условия за клиента или банката.
Променливи лихви
При променливи лихви банките ще използват методика, която гарантира, че лихвеното плащане в евро ще бъде еквивалентно на това, което е било в левове към момента на конверсията.
Жилищни кредити и забрана за предоговаряне
Друга честа тревога сред кредитополучателите е дали банката може да поиска нови условия за вече изтеглен жилищен кредит след въвеждането на еврото. Отговорът е категоричен:
Евро преходът не може да бъде използван като основание за преговори или промени по вече договорени условия, които биха поставили клиента в по‐неблагоприятна позиция, отколкото е бил преди превалутирането. Това важи както за банките, така и за небанковите финансови институции.
Инвестиции и други финансови инструменти
За вложенията – например суми, инвестирани в инвестиционни фондове или други финансови инструменти – се очаква период на двойно обозначаване, при който информацията за стойността на активите и пасивите ще бъде показвана както в левове, така и в евро. Това трябва да помогне на инвеститорите да проследяват ефекта от промяната, преди левът да изчезне от практическото обръщение.
Идеята за присъединяването на България към еврозоната не е нова и следва логиката на валутния борд, въведен още през 1997 г., който фиксира лева първоначално към германската марка, а впоследствие – към еврото.
- 1997 г. – България въвежда валутен борд след тежка финансова и банкова криза. Левът е фиксиран към германската марка, а след 1999 г. – към еврото по курса 1 евро = 1.95583 лева, който остава непроменен и до днес.
- 2007 г. – България става член на Европейския съюз и поема ангажимент да приеме еврото, след като изпълни всички критерии за членство в еврозоната.
- 10 юли 2020 г. – Страната официално се присъединява към ERM II – т.нар. „чакалня на еврозоната“, както и към Банковия съюз на ЕС. Това се счита за ключова стъпка по пътя към еврото.
- 2020–2024 г. – България работи по изпълнение на т.нар. Маастрихтски критерии, включително за ценова стабилност, устойчиви публични финанси, стабилен валутен курс и дългосрочни лихвени проценти.
- 2024–2025 г. – Подготвя се нормативната и техническата рамка за преминаване към еврото: промени в законодателството, информационни кампании, подготовка на банковия сектор, бизнеса и публичната администрация.
- 1 януари 2026 г. – Планирана дата за официалното въвеждане на еврото в България, при която левът ще бъде заменен от европейската валута, а всички цени, доходи, спестявания и задължения ще бъдат превалутирани по фиксирания курс.
След тази дата ще има преходен период на двойно обозначаване на цените в левове и евро, чиято цел е да улесни адаптацията на гражданите и да предотврати спекулативно повишаване на цените.
