Н а 24 юни отбелязваме празника Рождество на свети Йоан Предтеча и паметта на свети Никита Ремесиански. Днес е един от празниците през годината, посветени на свети Йоан Кръстител и Предтеча на Иисус Христос. Нарича се Еньовден (името Еньо е производно от „Йоан“ през „Яни“). На този ден той е роден.
Според евангелието от Лука това станало шест месеца преди Рождество Христово. Неговите родители, свещеник Захария и Елисавета, дълго нямали деца и горещо се молели Бог да ги дари с рожба. Един ден архангел Гавриил известил на Захария, че молитвите им са чути и ще имат син, когото ще нарекат Йоан.
Захария не можел да повярва. Затова му било казано, че ще онемее и няма да може да говори, докато обещаното от Бог не се сбъдне. Когато се родило детето, по еврейския обичай, на осмия ден след раждането му то било наречено с името Йоан. Едва тогава Захария проговорил и благодарил на Бог. А на детето казал: „Ти ще вървиш пред лицето на Господ, за да приготвиш Неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им“.
Когато Йоан пораснал, за известно време се уединил в пустинята и с пост, и молитва се подготвил за служението си. Сетне започнал да проповядва покаяние и да кръщава хората в река Йордан в знак на очистване на греховете. Той свидетелствал на всички и за Иисус, като идващия Спасител на света. А Христос го нарича „най-велик сред родените от жена“.
Свети Никита живял през IV век. Той бил родом от област Илирик. Получил високо образование и приел християнството. След време, благодарение на добродетелите си, бил избран за епископ на град Ремесиана (днес Бела паланка, Пиротско, в Сърбия). Като местен жител той проповядвал християнската вяра на даки и траки, според древни източници дори покръстил бесите. Тази негова успешна дейност е описана и високо оценена от съвременниците му. Свети Никита починал в началото на V век.
Макар традициите на този ден да са адресирани към Йоан Предтеча, те крият белези, които не са типични за чистата религия. Изследователите откриват корените на тези чествания още във времената на мистичните траки, тъй като празникът съвпада с лятното слънцестоене, правейки култа към слънцето водещ в поверията. Тази традиция обединява славянските народи, като на изток хората често кладат големи огньове, които след това прескачат за здраве.
В България новата християнска вяра се оплита в красив възел с окултното, с преданията и легендите от езическото минало, които народът ни е пренесъл през вековете и е променил в чест на новата религия. Еньовден е ярък пример, но далеч не е единственият празник, който балканските народи честват по толкова особен и мистичен начин.
Играта на слънцето и небесната роса
Старите българи свято пазят приказките на своите предци, които разказват как в утрото на празника слънцето започва да „играе“ и да трепти. Който има щастието да види това небесно знамение, го чака крепко здраве през цялата година.
Според поверието силата на небесното светило е толкова огромна на този ден, че то се изкъпва във водите и ги прави лековити, а в утринната роса се затваря истинска магия. Хората, които успеят да се изкъпат рано сутрин при изгрева на слънцето, се пречистват и си осигуряват жизненост, тъй като се вярва, че болестите също се къпят тогава във водата и по този начин човек изгражда устойчивост срещу тях.
Измиването на очите или претъркулването в росните треви носи същата изцелителна сила. Слънчевата светлина служи и за гадаене, като по изгрев хората се обръщат с лице към него и наблюдават сянката си през рамо – ако тя се отрази цяла, предвещава пълно здраве, но ако е наполовина, е знак за възможно боледуване.
В същото време Еньовден е обгърнат от строги забрани, тъй като се смята и за опасен, лош ден, в който категорично не трябва да се работи на полето. Старите хора вярват, че на този ден не се работи нивата, защото Свети Еньо ще се ядоса на липсата на уважение и ще порази с гръм и мълния реколтата на онзи, който е дръзнал да отиде на работа.
Вълшебството на билките и тайните на знахарите
В най-дългия ден и най-кратката нощ на годината природата се изпълва с магия, а растенията добиват чародейна и неподправена лековита мощ. Това е най-важният празник за лечителите и билкарите, а традицията да се събират растенията при изгрев слънце се практикува активно и до днес.
В миналото баячки, гадателки и знахарки са отивали в гората още от предната нощ, където са преспивали, за да уловят първите лъчи на слънцето и да наберат вълшебните цярове от своите тайни места, скрити от чужди очи. Поверието изисква да се съберат точно 77 билки и половина, тъй като в народната медицина се вярва, че толкова са болестите по света.
Последната, незнайна половинка лекува най-страшната, неуловима болест, изпратена от свръхестествени същества, и затова се избира на случаен принцип чрез пречупване на растението на две. От тези магически треви жените свиват китки, изсушават ги и ги пазят в къщите си през цялата година, за да церят с тях семействата си.
Мистичните ритуали натежават и през нощта, когато знахарите отиват до скрити планински извори, за да налеят „мълчана вода“. Тя се налива при пълна и абсолютна тишина, придобивайки свръхестествена сила, която обаче мигновено изчезва, ако по пътя се чуе дори частица от човешки глас.
Нощта крие и други вълшебства – вярва се, че точно на Еньовден местата, където има заровено и скрито старо имане, започват да светят с особен син пламък, разкривайки съкровищата си за търсачите.
Живият дух на една древна земя
Красотата на празника оживява и чрез прочутия обичай „Еньова буля“, който събира жените в селата за неповторим ритуал. Те избират малко момиче, преобличат го в красиви празнични одежди и забулват лицето му с червено було, след което го понасят на ръце из улиците и сред зелените ниви. Шествието е съпроводено от обредни песни, с които местните хора горещо молят Свети Еньо за здраве и плодородие, преди да върнат детето обратно в дома на майка му.
Всички тези вярвания, ритуали и легенди съставляват живото сърце на българския народен фолклор. Тези обичаи продължават да се празнуват с нестихващ интерес на 24 юни, като често предизвикват истинско удивление и озадаченост у чужденците и хората, които не познават нашите традиции.
На Еньовден празнуват всички, които носят името: Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна.
Добави ни в предпочитани източници в Google
