Посланикът на РСМ у нас: В македонското общество има широк консенсус за членство в ЕС

П осланикът на Република Северна Македония Н. Пр. Агнеза Руси Поповска с първо телевизионно интервю за NOVA. Пред Деси Банова-Плевнелиева тя разкрива какво ще предприеме Скопие по всички болезнени теми за българите и как според нея можем да подобрим отношенията между двете държави.

Ваше Превъзходителство, това е първото Ви телевизионно интервю. Благодаря ви за доверието! В България сте от година и малко – как се чувствате в нашата страна?

Благодаря Ви за възможността и интереса към този разговор. София е сред най-важните дипломатически дестинации за Северна Македония, за македонската дипломация и за мен е истинско удоволствие, но и голяма чест и привилегия да бъда в София и да представлявам Северна Македония в Република България.

Вие сте били ръководител на постоянната мисия на Република Северна Македония в ЕС. Има ли консенсус сред македонците за присъединяване на страната Ви към Европейския съюз?

В македонското общество има широк консенсус за членство в Европейския съюз, както политически, така и междуетнически, и това е така от независимостта на тогавашната Република Македония до днес. По време на независимостта моето поколение съзряваше. И си спомням, че тогава мечтаехме, имахме цел да станем част от европейското и евроатлантическото семейство, да изградим справедлива и приобщаваща мултиетническа държава, с демократични институции, с върховенство на закона, с уважение към правата на човека, където всеки ще има гарантирано право на справедливост, стабилност, сигурност и просперитет. И ние виждаме процеса на членство в Европейския съюз точно в този смисъл. Въпреки всички предизвикателства европейската интеграция няма алтернатива за Северна Македония, както няма алтернатива изграждането на приятелство, добросъседство и сътрудничество между Северна Македония и България и аз дълбоко вярвам в това.

А имате ли национален план по пътя Ви към членство на страната към ЕС?

Северна Македония е най-старият кандидат за членство в Европейския съюз от Западните Балкани. Ние сме кандидат на практика от 2005 г., това са 18 години. Тези дни приключваме процеса на скрининг с Европейската комисия и това е процес, който дава възможност за задълбочено изследване на цялата страна и оценка на степента на съответствие със стандартите на Европейския съюз. Първите резултати от този процес на скрининг са наистина обнадеждаващи. И всъщност те навеждат на извода, че Северна Македония, дори в сравнение с други страни в региона, които отдавна преговарят за членство в Европейския съюз, практически не изостава по отношение на спазването на правата в ЕС. В момента финализираме 3 много важни пътни карти - това са пътните карти за върховенството на закона, за реформи в публичната администрация и за функционирането на демократичните институции, и разбира се, ние хармонизираме, подготвяме и плана за действие за малцинствата и на практика се подготвяме за отварянето на първия клъстер от преговорния процес веднага след като приемем конституционните промени.

Знаете за нас колко е важен въпросът защо буксува конституционната реформа, която да впише българите като държавотворен народ в Конституцията на Република Северна Македония?

Започна формално-юридическият процес по вписване в Конституцията на Северна Македония на тези македонски граждани, които сами се самоопределят като българи, тоест като част от българския народ, както гласи правната терминология в нашата Конституция. А процесът изисква мнозинство от минимум две трети, тоест подкрепа от две трети в Събранието на Северна Македония. Правителството и парламентарното мнозинство и част от опозицията категорично подкрепят този процес, подкрепят конституционните промени, подкрепят вписването на българския народ в Конституцията, но част от опозицията са против тези промени. Без нейната подкрепа не може да се постигне необходимото мнозинство от две трети. Причините са вътрешнополитически. Държавният интерес е да извършим конституционните промени възможно най-скоро, за да не бъде блокиран процесът на европейска интеграция и европейското бъдеще на страната.

Друга болезнена тема за нас българите е и обективното отразяване на общата ни история, както и премахване на учебно съдържание, насаждащо омраза към България и спазване на договора за добросъседство от 2017 г. Какво ще предприеме Скопие по тези болезнени за нас въпроси?

Двете страни, Македония и България, приеха план от взаимосвързани дейности с определена динамика за изпълнение във всички области, обхванати от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Говоря за протокола, който сключихме миналата година. Добавената стойност на Договора за приятелство е, че с него създадохме и механизъм за диалог по исторически теми – теми, които са чувствителни и предизвикват напрежение в двете общества и в отношенията между двете страни, и всичко това беше целта на диалога по тези чувствителни теми, преди всичко историческите въпроси да се водят от експерти, да се водят от историци, а не от политици или общества. И тези експерти да хармонизират препоръки за съдържанието на уроците, които ще се основават на постулатите на съвременната историческа наука. И съществуващата експертна комисия по исторически образователни въпроси между нашите две страни досега е хармонизирала такива препоръки за учебници в двете страни. Тези препоръки бяха приети от двете правителства и те бяха публикувани. В момента тече процес на включването им в учебниците. По време на реформата на учебното съдържание в учебниците в Северна Македония се внимава да няма текстове, които предизвикват език на омразата или предразсъдъци, или обиди към другите. Македонското общество е мултиетническо и насърчаването на междуетническото помирение и сближаване чрез образователната система е много важно за Северна Македония, то е ключово за нашето социално сближаване. Разбира се, правителствата са тези, които дават тона за насърчаване на сътрудничеството, но мисля, че гражданският сектор и авторитетни личности с широко обществено влияние, с които и двете страни разполагат, могат да изиграят голяма роля. Тук бих споменала и научните, и образователни институции, медиите.

Българските медии отразиха не един случай на е етническа ненавист и физическа саморазправа на ваши граждани с хора от български произход, в това число и случаят с побоя над секретаря на закрития вече български клуб „Цар Борис III” – това е Християн Пендиков. Според Вас властите реагират ли правилно и какво трябва да се направи и от двете страни, за да се спре с омразата?

Нека първо да кажа, че всяко подбуждане към насилие, реч на омраза или етническо насилие е неприемливо и не може да бъде оправдано. В случая със Северна Македония не смятам, че това е системно явление, нито смятам, че трябва да се омаловажават случаите. Смятам, че е много важно при подобни прояви да има бърза и адекватна институционална реакция, публично и ясно осъждане, строго осъждане и разследване на случаите от съответните органи и разбира се, адекватно санкциониране на извършителите. Мисля, че институциите в Северна Македония правят това: полицията, прокуратурата, съдебните институции. Казусът, който споменахте с Християн Пендиков е вече в съда, има редовни заседания и той също присъства. Също така се работи и по случая, свързан с нападението срещу българския фен на неотдавнашния футболен мач в Скопие, извършителят беше арестуван наскоро. И по този случай ще има съдебна процедура. Но освен реакцията на подобен тип инциденти, мисля, че е много важна и превенцията. Смятам, че е много важно да имаме диалог и да инвестираме в позитивна комуникация, в изграждане на взаимно доверие и разбира се, уважение.

Освен негативните новини, вие споменахте някои позитивни тенденции.

Бих казала, че потенциалът за по-динамично многосекторно сътрудничество между Северна Македония и България е наистина огромен. Миналата година имахме исторически високо ниво на търговия от над един милиард евро. Прогнозите за тази година са, че ще успеем да постигнем същото ниво и може би дори леко да надминем нивото на стокообмен, което постигнахме през миналата година. Тук искам да спомена и трансграничното сътрудничество - имаме непрекъснати положителни резултати. Коридор 8 е стратегически проект между нашите две страни, чиято стойност напоследък нараства. В Северна Македония работим по железопътната връзка и нашите очаквания са до края на 2027 г. да имаме жп връзка до границата с България. Културното сътрудничество е с много динамично качество, естествено тук допринасят културно-информационните центрове в София и Скопие, но имаме потенциал и интерес за още по-голямо сътрудничество. Тук бих искала да спомена примера с културните столици – Пловдив беше европейска столица на културата през 2019 г., Скопие ще бъде европейска столица на културата през 2028 г. и мисля, че има много теми и много неща, които можем да научим от опита на Пловдив. Имаме много да работим в сферата на туризма, в областта на околната среда, земеделието, дигитализацията - тук България има наистина голям опит, който според мен отваря голямо пространство за сътрудничество в тази област.

Дълбоко вярвам, че можем да бъдем най-близките държави и съм убедена, че чрез изграждане на атмосфера на диалог и взаимно уважение, с мъдрост и такт наистина можем да отворим нова парадигма в македонско-българските отношения.

Миналата седмица Скопие беше домакин на срещата на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, като българският вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел напусна срещата. Както самата тя каза, “за да избегне да седи на една маса с хора, които проявяват анти-български и анти-европейски прояви”, визирайки Сергей Лавров и Мария Захарова. Какви са обаче отношенията на Република Северна Македония с Руската Федерация?

Руската федерация определи Северна Македония за вражеска държава. Така че отношенията ни може би са на най-ниско ниво. Северна Македония застана до Украйна както политически, така и дипломатически, и с подкрепа от всякакъв вид и ще продължи да го прави, докато е необходимо, ясно осъждайки военната агресия на Русия срещу Украйна. И ние ще изпълняваме задълженията си като страна членка на НАТО, и като надежден партньор и страна кандидатка за членство в ЕС сме напълно съобразени с политиката на ЕС, със санкциите на ЕС срещу Руската федерация, осъждаме тази непровокирана военна агресия срещу Украйна.

Работата на посланика е 24/7. Успявате ли обаче да намирате време да релаксирате, да си почивате и имате ли си любими места в България, където успявате да си починете?

Да, опитвам се да правя почивки и релаксация първо в непосредственото си обкръжение със съпруга ми. Например обичаме да се разхождаме в Борисовата градина, обичаме да посещаваме културни събития. Несебър ми направи много добро впечатление. Градът наистина е съхранил представително културно наследство. Родопите ми направиха впечатление! Пловдив ми направи впечатление като един наистина оживен град и мисля, че положителните резултати от периода на европейската столица на културата все още се усеща и точно затова искам да свържа Пловдив и Скопие, за да предам целия този опит. Разбира се София е красив град и наистина е удоволствие да бъда тук!

Ваше Превъзходителство, кое е най-голямото чудо в живота Ви?

Мисля, че животът ни поднася малки чудеса всеки ден само да сме достатъчно мъдри да ги разпознаем, да ги приемем, да им се насладим. Имам късмет, че съпругът ми е с мен тук в София и че наистина можем и аз както посланик на Северна Македония в България, но и той, който идва от консултантския сектор, да допринесем за изграждане на приятелството, за изграждане на мостове между различните слоеве на нашите две общества. В моето семейство например имам две племенници и един племенник и ги смятам за малки и големи чудеса! Те са тийнейджъри, с които съм в постоянна връзка и които идват да ме посещават и това ми носи голямо удоволствие!