В ърховният касационен съд (ВКС) осъди условно на 3 години затвор шофьора, който блъсна на магистрала „Тракия“ и причини смъртта на съдия Емилия Петкова, която работеше в закрития вече Апелативен специализиран наказателен съд, съобщава "Лекс".
Трагичният инцидент се случи на 29 януари 2022 г. на магистрала „Тракия“ в посока София. Съдия Петкова шофирала автомобила си „Тойота Ярис“ в крайна лява лента с много ниска скорост от 17-20 км/ч заради силно задимен по това време участък, тъй като имало пожар от горяща растителност.
Към 14,40 ч. в същата лента се движел и подсъдимият с колата си “Ленд Роувър Рейндж Спорт“. Той шофирал с около 141 км/ч, но не намалил заради задимения път. Заради влошената видимост не успял да забележи движещия се пред него автомобил и го ударил в задната част, след което Емилия Петкова е починала на място. След удара двете коли останали една в друга и движейки се заедно надясно стигнали десния банкет на магистралата. Колата на съдия Петкова се запалила, а огънят обхванал и другия автомобил. Според заключението на съдебномедицинската експертиза причината за смъртта на съдийката е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и опорно-двигателна травма. Подсъдимият шофьор е бил тестван за алкохол и наркотици, като резултатите от пробите са били отрицателни.
На първа инстанция делото приключи за 3 месеца и в началото на миналата година окръжният съд в Пазарджик осъди шофьора условно на 3 години затвор, но беше определил неправилно изпитателния срок на 6 години. След това апелативният съд в Пловдив намали изпитателния срок на 4 години, но и двете страни бяха недоволни от решението и делото стигна до ВКС.
В края на миналата година състав на ВКС с председател и докладчик Мина Топузова върна делото на апелативния съд (виж тук). Тогава върховните съдии бяха несъгласни с условната присъда, като написаха, че водачът е действал самонадеяно, като не е намалил скоростта до 69 км/ч, която според експертно заключение по делото е щяла да му позволи да избегне удара. ВКС върна делото и за това, че намери за немотивирано решението мъжът да бъде осъден условно, посочи, че е надценено съпричиняването от страна на пострадалата съдия Петкова и припомни множеството пътни нарушения на подсъдимия. Според върховните съдии пострадалата е щяла да бъде застигната и ударена, дори да е шофирала с по-висока, близка до съобразената скорост, не е имала възможност да се престрои в най-дясна лента, а и всички шофьори намалили скоростта, с изключение на подсъдимия.
Така делото се върна в апелативния съд, който при повторното му разглеждане, през април т.г. осъди ефективно шофьора на 3 години затвор.
Тази присъда очаквано беше атакувана от подсъдимия, но пък друг състав на ВКС (председател Петя Шишкова, Весислава Иванова – докладчик и Надежда Трифонова) реши, че ефективното наказание е несправедливо и окончателно осъди мъжа условно на 3 години затвор с 5-годишен изпитателен срок, като той ще има забрана да шофира за 6 години.
Според този състав на ВКС административните нарушения на правилата за движение са с решаващо значение за преценката какъв да е размерът на лишаването на подсъдимия от правото му да шофира, но не може само въз основа на тях да се преценява, че степента на обществената му опасност е такава, че да налага да изтърпи наказанието в затвора. Съдът отбелязва, че подсъдимият е опитал да помогне на съдия Петкова, като направил опит да я извади от горящата кола. По време на процеса, а и още след деянието, осъзнал и изразил съжаление за тежката трагедия. ВКС също отбелязва съпричиняването от страна на пострадалата. В тази връзка пък защитата на подсъдимия е изтъкнала, че апелативният съд не е допуснал експертиза, която да установи дали ударът би настъпил, ако пострадалата се беше движила със скорост от 70 км/ч.
„Съпричиняването занижава степента на обществената опасност на осъщественото престъпление и това виждане е трайно утвърдено в съдебната практика. Резонно е оплакването, че усложнената пътна обстановка е третирана по един начин за пострадалата и по друг за подсъдимия, при положение че тя е била еднаква за всички участници в движението. Освен това допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение е едно – движение в лявата пътна лента на магистралата с несъобразена при навлизането в задимения пътен участък скорост – и то неоснователно е преекспонирано като завишаващо степента на обществената опасност на деянието. Не само нищо в конкретното деяние не определя степента на обществената му опасност като по-висока от типичната за този род деяния, а дори обратното – съпричиняването от страна на пострадалата занижава степента на обществена опасност на стореното от подсъдимия“, се казва в решението.
В него ВКС пише още, че откъсването на подсъдимия от социалната среда за изтърпяване на ефективно наказание би било оправдано в случай на безусловна необходимост обществото да бъде предпазено от него или в случай на достатъчно данни, че ако не изтърпи ефективно наказанието, той не би се поправил и превъзпитал.
„Съдът не съзира нито една от коментираните опасности и в обобщение заключава, че и без ефективното изтърпяване на наказанието, целите му са постижими по отношение на този подсъдим“, пише ВКС и отбелязва, че определеният максимален изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимия да осмисли поведението си и ще му въздейства предупредително и възпиращо да извършва други престъпления под страх и от възможно активиране на наказанието.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
